Еррр ... правилно си се сетила, че ще има хора, които няма да се съгласят с това мнение и една от тях съм аз.
Почваме подред на аргументите ти ... по отношение на едновременните и реинкарнациите това за мен е един въпрос, който засяга теорията за Висшия аз - т.е висшия аз спуска от себе си частичка съзнание на дадено място с цел тя да научи нещо, след което тя се връща при източника си. Ето как стават тези едновременни реинкарнации, които говориш. Вероятно наистина Висшия аз може да спусне многобройни частички от себе си в паралелни вселени да учат уроци. На него му трябва, защото подобряват него самия, това е един вид процесът на еволюция. Защото "каквото е горе, такова е и долу" - един вид свидетели сме на еволюция във физическата матрица на живота, така че щом тя се случва на земята, значи има духовен еквивалент. Въпроса е че духовния свят, макар да е по-фин, не е толкова перфектен колкото го мислим и гафове стават. Не става така от първия път да достигнем онова, което висшия аз е имал предвид за един живот. Затова се реинкарнираме. На същата проклета планета, с такава натална карта и така нагласен животец, че да се блъснем в проблема, който не сме решили преди това. Така се чисти ненаученото. :blink: За мен едновременното инкарниране не пречи на реинкарнирането. Висшия аз е на различни места в различните паралелни вселени и едновременно на различни нива. Но ако толкова едното трябва да изключи другото, по-скоро бих изключила едновременното инкарниране, а не толкова реинкарнирането. Просто защото има много по-голям логически резон за развитие, за проблема по "проба-грешка", отколкото едновременните инкарнации - едновременно на мнго места, ама всичко сбъркал, е добре, какъв е смисъла? С какво е станал по-добър? С какво се старае да се слее с Божествения или Вселенски разум? В допълнение за принципа на "каквото горе, такова и долу" е хубаво да се замилим колко много циркулярни процеси протичат в земята и как те не са права линия и не са еднократни.
По отношение на миналите животи, лично аз съм имала някакви проблясъци, които силно ме карат да вярвам в тези неща, защото те просто нямат друго логическо обясниение. Била съм на непознати места, за които имам идеално усещане кое къде се намира (а принципно съм човек, който може да се загуби по правата улица на града в който живее почти целия си съзнателен живот), харесвам по необясними причини различни предмети без да знам защо, за които няма логическо обяснение. Например, изобщо не харесвам християнството като доктрина, повръща ми се от ценностите, които проповядва (вкл. онези които принципно хората казват, че не са опозорени от християнската църква - примерно вечната любов, смиернието, и пр), но за сметка на това изпитвам някаква мистериозна привлеченост към икони. Имах едни много интензивно и духовно наситени дни като бях на гости на една приятелка във фамилната им къща в един исторически значим град в България и по тази система за минали животи съм си получила обяснението защо така ме привличат икони и защо на определени места имам такава добра ориентация - по простата причина че просто в минал живот съм била на тези места и вероятно е имало доста икони около мен. Същото е и с влакове. Изпитвам неописуемо необяснимо влечение към старите, разбити, раздрънкани вагони. И то не към всички, а само към конкретни. Обяснение - няма.
По отношение на проблема "преди" и т.н и т.н - лично на мен ми бяха открити доста проблемчета, така да се каже, от това преди, в което не вярваш и благодарение на факта, че ги узнах си оправих доста проблеми сега. Ако изхождах от грешна теза, не мисля че щях да имам някакви добри резултати накрая като прилагам практиката.
В заключение искам да кажа, нещо по отношение на ... като цяло вселенската справедливост. Значи ... на първо място такава има и винаги ще има. Къде виждаш справедливото в това, за един живот да се раждаме с неравни възможности (казвам неравни, а не еднакви) - т.е къде е справедливото едни от нас да могат да въздействат на енергиите на вселената повече, а други по-малко? За мен истината е,че това се базира на уравнението, което показва колко си заслужил. И определено не си го заслужил само с акта на еднократното си раждане. Това е справедливостта - да получиш колко си заслужил и Вселената определено се грижи да имаш възможост да се развиваш и винаги да получаваш колкото заслужаваш. Урока не може да е един, не може да е за някакви кирливи 80 години на една кирлива планетка, в крайна сметка говорим за устойчивото развитие на нещо, което остава да живее в някое си измерение завинаги. То изисква непрестанно развитие, защото секне ли развитието, секва и животът и смисъслът от него. Няма смисъл просто да седиш и да светиш отгоре на нягото за красота. По отношение на това до колко е позволено - позволено е до кокото позволяват възможностите ти, но пак казвам, че всеки има различни възможности в зависимост на това до колко е спсообен на отговорност при прилагането им. Ако не беше така, досега тая планета да е гръмнала от свърхестествените способности на егоцентрични кретени и задници, чиято душа не е научена на елементарен етикет какво може и какво не може да се прави на тази планета. Честно казано, често се оказвам в ситуация, в която искам да направя мръсно на някого, но нямам средството, спирам да искам да направя мръсно и решавам, че ще се занимавам с нещо хубаво, креативно, тогава средството ми пада в ръцете. Но аз вече не искам да го използвам по деструктивния начин, да натрия на някого носа, защото разбирам, че съм го добила, защото съм научила, разбрала и адекватно оценила стойността му.