Какво ще кажете по този въпрос от астрологична и психологическа и; всяка друга гледна точка?

И тук имам предвид нещо, което е близко до индивидуацията - да бъдеш себе си и да обичаш себе си, въпреки желанията на другите.

Тук не се има предвид егоизъм. Става въпрос на това да не пренебрегваш себе си, заради другите. Защото някои от тези неща не се правят осъзнато.

„Не си прахосвайте времето да живеете нечий чужд живот” Стив Джобс

Не мисля, че някой прави нещо за другите. Всеки прави нещата, преди всичко, заради себе си, за да го запомнят с добро, за да го уважават, за да отговори на нечии чужди очаквания, понеже свързва себеуважението си с признанието на околните. В центъра винаги е самия човек. Дори и когато даваме осъзнато безусловно, пак даващият е в центъра, защото така му идва отвътре и по този начин задоволява някакви свои потребности.

По мои наблюдения наистина има идиотски добри хора. Дава им удоволетворение, но в един момент не са разбрали колко много са дали на другите и започват да имат ниска самооценка, понеже нищо не са постигнали. Как да постигнат като все гледат да слагат в паничката на другия и да се съобразяват с него.  :unsure: В крайна сметка се получава една бездънна яма в която дават, дават, дават, но получават някакво временно удовлетворение, но крайните проблеми не се решават. За мен това е един много странен начин да избягаш от себе си и от отговорност за себе си. Определено трябва да се внимава да не се допуска, понеже за мен е и един от най-пагубните за човека като индивидуалност. 

По мои наблюдения наистина има идиотски добри хора. Дава им удоволетворение, но в един момент не са разбрали колко много са дали на другите и започват да имат ниска самооценка, понеже нищо не са постигнали. Как да постигнат като все гледат да слагат в паничката на другия и да се съобразяват с него.  :unsure: В крайна сметка се получава една бездънна яма в която дават, дават, дават, но получават някакво временно удовлетворение, но крайните проблеми не се решават. За мен това е един много странен начин да избягаш от себе си и от отговорност за себе си. Определено трябва да се внимава да не се допуска, понеже за мен е и един от най-пагубните за човека като индивидуалност. 

Бях такава 18 години от живота си - другият става все по-нагъл и нагъл, защото в един момент не му се иска да изгуби обезличилия се в името на някакви си общи семейни цели, които се оказват "кухи"... Поемете отговорността да бъдете себе си, колкото и да ви е страх  :blink: След това е мноооого хубаво 

понеже свързва себеуважението си с признанието на околните.

Признанието на околните означава да си приет, да си част от групата, от цялото, страх, че може да не си пирет. Затова себеуважението се загърбва, заради страха, че може да не те приемат. Това става несъзнателно и съзнателно.

Аз този страх мога да го свържа с един първичен, несъзнателен страх да не изгубиш майката, а също и страх да не изгубиш Рая, утробата, където всичко е безопасно. А и майката храни и пази. Това после става страх да не си отделен от групата. Нкяои казват, че същото става и в семейната система, когато неосъзнато се жертваме, заради роднини, коэито дори не познаваме. Заради страха да не си отхвърлен от семейната система. Но в действителност не трябва да е така.

Любов и уважение?...бас държа, че не знаеш какво значат.

любов и уважение към себе си и към другите- трябва да има баланс помежду им,крайностите в едната са за сметка на липсите в отсрещната страна
в природата всичко се уравновесява рано или късно

Кайли, не се изказвай така! Не знаеш кой какво знае и какво не знае...

Напротив, знам. Поведението на всеки говори достатъчно, думите говорят, нали за това се изричат. Ти съвсем на маймуна ли се опитваш да ме направиш? Само една маймуна ще стои години във форум и няма да разбере нищо да останалите потребители.

Не мисля, че някой прави нещо за другите. Всеки прави нещата, преди всичко, заради себе си, за да го запомнят с добро, за да го уважават, за да отговори на нечии чужди очаквания, понеже свързва себеуважението си с признанието на околните. В центъра винаги е самия човек. Дори и когато даваме осъзнато безусловно, пак даващият е в центъра, защото така му идва отвътре и по този начин задоволява някакви свои потребности.

Много хубава тема  :blink:А,нима ,когато правим за себе си не правим за другите? :blink:И това опира до съзнание,защото за наша радост съществуват хора,които в даден момент ще направят добро не заради Аза,а защото на някой друг му е потребно и не заради собственото удовлетворение и за да им дължат,а защото имат любовта като съзнание.Тя ни свързва. :blink:

По мои наблюдения наистина има идиотски добри хора. Дава им удоволетворение, но в един момент не са разбрали колко много са дали на другите и започват да имат ниска самооценка, понеже нищо не са постигнали. Как да постигнат като все гледат да слагат в паничката на другия и да се съобразяват с него.  :unsure: В крайна сметка се получава една бездънна яма в която дават, дават, дават, но получават някакво временно удовлетворение, но крайните проблеми не се решават. За мен това е един много странен начин да избягаш от себе си и от отговорност за себе си. Определено трябва да се внимава да не се допуска, понеже за мен е и един от най-пагубните за човека като индивидуалност. 

Тези хора, за които говориш се чувстват добре като дават. те не си трупат богатство на земята. А другите, които само получават да не би да са удовлетворени? Не. Важното е кое кара човека да се чувства щастлив. А щастието, както знаем е относително понятие. Днес си щастлив- утре не си. Но все пак знаеш какво да направиш, за да си възвърнеш душевното равновесие. Този, който е свикнал да получава ще изкрънка от някого нещо, а който се чувства щастлив давайки- ще подари, ще помогне или ще направи услуга.

Не мисля, че нещата стоят точно по този начин. Мисълта ми и изказването ми бяха насочени към един друг тип много по-безусловно раздаване. Не става въпрос за обикновена услуга, за подадена ръка в труден момент или даване на материални ценности. Определено не защитавам тезата, че трябва да изключим от живота си тези малки жестове, даже напротив, но дори и за тях трябва да внимаваме на кого ги даваме.  :blink: Преценката за това какво даваш, защо го даваш и колко го даваш не произтича от това дали се скъпиш, поне при мен не, а произтича от гледната точка на една по-генерална справедливост - т.е ако, например, аз на този човек му подам ръка в този момент, въпреки, че виждам, че не си подава, не му ли правя всъщност мечешка услуга? Той няма да се научи да се обслужва сам.  Ако успее в живота, няма да е справедливо спрямо другите - успял на гърба на хората главно.  Та затова е нужно да си задаваме тези въпроси.
Акцента в предишния ми пост пада над този тип хора (надявам се да не сте срещали, защото ще значи, че са рядкост, което всъщност е хубаво нещо), които безусловно, без да мислят, раздават себе си. Тук не става въпрос за материлност, изобщо, това е най-малкия проблем. Раздават парченца от душата си. Трупат негативните енергии от другите до безмозъчни количества. И го правят за ТЯХНА сметка без да го съзнават. Тогава, неосъзнато тяхното иначе добро дело се превръща в едно едва ли не наказание за тях. Защото като трупаш негативната енергия от хората и гледаш да ги спасиш от нея, накрая си оставаш насаме с нея - тя навлиза в съществото ти, в мислите ти, и в достатъчно големи дози започва да ги трови.  :blink: До такова количество, че може да очерни живота.  :blink: Ето тук стигаме до парадокса, че има непоета отговорност към себе си - докато търчим да оправяме отговорностите на другите. По-лесно е да оправяш чуждите.Многото добро не е на добро, с други думи. Такова отношение ако има човек към себе си, той наистина трябва да преосмисли ценностния си апарат, ако иска да има нормален живот със истинско щастие.  Може да е клише, но призовавам към един умерен егоизъм, понеже човекът, който се грижи за вас, е преди всичко вашата собствена личност. 

Споделям мнението на Небесна.  "Преклонена глава сабя не я сече". В този ред на мисли индивидуализма в целия му блясък пречи на желанието за приобщаване към някаква група.

1. Ще се съглася и с мнението на Стела и Кайли. Стела е права, че всеки, каквото и да ДЕКЛАРИРА, прави нещата заради себе си. Хело, определено прекалено много иска да властва, да и се обръща внимание, за да я класифицирам като уверена, жена, която се цени и обича. Това не го казвам, за да я обидя (което си заслужава, защото самата тя е изключително агресивна като поведение и съм забелязала, че само когато и се говори остро се "усмирява", от това да обсебва публичното пространство). Казвам го, защото тя е пуснала темата НЕЯ я вълнува този факт.

2. Всеки се ражда харесващ себе си. Не съм видяла малко дете, което да е депресирано и тн. всички бебета си играят и се забавляват (естествено когато са удовлетворени физиологичните им нужди). Обаче после почва промивката - първо семейството ти, после училище и университет. И обикновено майките, които се ценят създават жени, които се ценят. Моята майка е образована и много независима и бабите ми са такива и аз съм такава. С различни хороскопи сме. Ама тотално различни и като стихии и като подредби. Но се харесваме. Уважаваме и себе си и другите.

3. При Хело виждам този страх да не изпусне нещо, което често съм наблюдавала при работническата класа, хора, които не са на сигурни позиции, от тях не зависи нищо и постоянно трябва да следят на къде духа вятъра (на шефът какво ще му хрумне). При образованите специалисти поведението е друго - той изкарва парите на шефа със знанията си и обикновено след 2-3 години работа в една фирма му става скучно и си търси САМ нова работа. Цялото му внимание е съсредоточено върху това да е ДОБЪР специалист, а не да отчита общественото мнение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В съвременния свят, за да се цениш и да се обичаш, трябва да се образоваш, да си независима, първо за да можеш в определени среди да срещнеш и да се ожениш за образован мъж, изкарващ достатъчно пари, който да не те унижава, за да се докаже и да е зает по цял ден, да се чувства полезен за обществото (това е МН важно за мъжете). Освен това, такъв мъж е минал през себе си, няколко пъти (унижаван е достатъчно във ВУЗ-а, аз съм завършила технически ВУЗ, мъжете ни са Слънчица, каквото поискаш това правят). Второ - знанието те прави независим. Който знае най-много той - контролира системата. Нашият форум, може да изчезне за една секунда, ако ни изключат сървъра. МИЛИОНИ думи, мнения и знания за астрологията. Цялата палитра на Женските терзания и лична драма събирани с години. Трето - специално за жените - да не се опитват насила да властват, насилието ражда насилие. 

АЙДЕ Хело, поздрави от мен.     

Цитат на: ThunderGoddess в Ноември 30, 2011, 09:46:00 pm

По мои наблюдения наистина има идиотски добри хора. Дава им удоволетворение, но в един момент не са разбрали колко много са дали на другите и започват да имат ниска самооценка, понеже нищо не са постигнали. Как да постигнат като все гледат да слагат в паничката на другия и да се съобразяват с него.  :unsure: В крайна сметка се получава една бездънна яма в която дават, дават, дават, но получават някакво временно удовлетворение, но крайните проблеми не се решават. За мен това е един много странен начин да избягаш от себе си и от отговорност за себе си. Определено трябва да се внимава да не се допуска, понеже за мен е и един от най-пагубните за човека като индивидуалност. 

 Бях такава 18 години от живота си - другият става все по-нагъл и нагъл, защото в един момент не му се иска да изгуби обезличилия се в името на някакви си общи семейни цели, които се оказват "кухи"... Поемете отговорността да бъдете себе си, колкото и да ви е страх  :blink: След това е мноооого хубаво 

:clap: Подкрепям те и знам, че е така, от личен опит. не можаха да ме обезличат. това е просто невъзможно. По-скоро бих умряла.

Не мисля, че нещата стоят точно по този начин. Мисълта ми и изказването ми бяха насочени към един друг тип много по-безусловно раздаване. Не става въпрос за обикновена услуга, за подадена ръка в труден момент или даване на материални ценности. Определено не защитавам тезата, че трябва да изключим от живота си тези малки жестове, даже напротив, но дори и за тях трябва да внимаваме на кого ги даваме.  :blink: Преценката за това какво даваш, защо го даваш и колко го даваш не произтича от това дали се скъпиш, поне при мен не, а произтича от гледната точка на една по-генерална справедливост - т.е ако, например, аз на този човек му подам ръка в този момент, въпреки, че виждам, че не си подава, не му ли правя всъщност мечешка услуга? Той няма да се научи да се обслужва сам.  Ако успее в живота, няма да е справедливо спрямо другите - успял на гърба на хората главно.  Та затова е нужно да си задаваме тези въпроси.
Акцента в предишния ми пост пада над този тип хора (надявам се да не сте срещали, защото ще значи, че са рядкост, което всъщност е хубаво нещо), които безусловно, без да мислят, раздават себе си. Тук не става въпрос за материлност, изобщо, това е най-малкия проблем. Раздават парченца от душата си. Трупат негативните енергии от другите до безмозъчни количества. И го правят за ТЯХНА сметка без да го съзнават. Тогава, неосъзнато тяхното иначе добро дело се превръща в едно едва ли не наказание за тях. Защото като трупаш негативната енергия от хората и гледаш да ги спасиш от нея, накрая си оставаш насаме с нея - тя навлиза в съществото ти, в мислите ти, и в достатъчно големи дози започва да ги трови.  :blink: До такова количество, че може да очерни живота.  :blink: Ето тук стигаме до парадокса, че има непоета отговорност към себе си - докато търчим да оправяме отговорностите на другите. По-лесно е да оправяш чуждите.Многото добро не е на добро, с други думи. Такова отношение ако има човек към себе си, той наистина трябва да преосмисли ценностния си апарат, ако иска да има нормален живот със истинско щастие.  Може да е клише, но призовавам към един умерен егоизъм, понеже човекът, който се грижи за вас, е преди всичко вашата собствена личност. 

ЗА ДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО

По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, защото всяко даване или погасява кармичен дълг или утвърждава заслуга. Това важи особено за духовното даване, чрез което духът се освобождава от зависимостта си от хората. Можещите да дават дарове на Духа са по-малко, защото за духовното даване аурата трябва да притежава определена степен на огненост (воля за действие). Отдава се психическа енергия. Носителят на Светлина раздава невидимо и нечувано и само прекалената умора може да покаже понякога колко голямо е било отдаването на огнена сила. Отдаването винаги означава и получаване. Даването и получаването са два полюса на едно и също явление. Природата не търпи празнота и изразходването на енергия се попълва по силата на закона.

Отдаването е най-изгодното положение, защото то е рентабилно винаги. Но дори и даването може да бъде различно. То може да бъде егоистично, предизвикано от самолйбие или от желание за себеутвърждаване. При всички случаи даването е свързано лично с твоята природа, а не с другия. Не всеки изпитва импулса да дава! милосърдието е хубаво качество, но първо човек трябва да се научи как се използва.

Правила на даването:

1. Ако изпитваш нужда да даваш, защото така се чувстваш удовлетворен, то давай умерено на тези, които искат, а онези които не искат, не доближавай за да не си натовариш ти сам кармичната програма!

2. Безусловното даване е все едно да наливаш вода в пробит съд. И даването и получаването, трябва да се подчиняват на Закона за съзвучието, без спазването на баланс, процесът става разрушителен и за двете страни.

3. Не се дава, когато не е поискано. Защото другият може да те намрази, ако се почувства зависим. Човекът на когото си помогнал, докато е бил в нужда, като се оправи няма да ти благодари, понеже си видял слабостта му и няма да го оцени. Тук Егото има много силна позиция.

4. Когато даваш на някого, ти не знаеш в каква кармична програма се намесваш. Затова, ако решиш да помогнеш на човека, то първо попитай Духа му дали трябва да се намесиш и да му помогнеш! - защото същесвува вероятност, вместо да помогнеш, да объркаш програмата и даденото препятствие вместо да извиси и научи на нещо човека, то да го направи мързелив и зависим от хората.

5. Ако даваш не само според своето желание, а и според съзнанието на Получаващия – преразход на енергия не би трябвало да има.

6. Вампиризмът е недопустим под каквато и да било форма. Но известна сдържаност и самоконтрол са необходими при всяко даване. Този контрол е труден, поради това, че енергията изтича понякога несъзнателно, ако нивата на огненост (духовните нива) на Даващия и Получаващия са прекалено различни.

Само реакцията на сърцето ще покаже дали разходът е бил свръхмерен.

Маха Коган

За да не перифразирам, поставям този цитат тук. Той изразява моята лична философия по темата.

 :clap: :clap: :clap:
Правила на даването - по-добре няма как да бъде казано.....

Какво ще кажете по този въпрос от астрологична и психологическа и; всяка друга гледна точка?

И тук имам предвид нещо, което е близко до индивидуацията - да бъдеш себе си и да обичаш себе си, въпреки желанията на другите.

Тук не се има предвид егоизъм. Става въпрос на това да не пренебрегваш себе си, заради другите. Защото някои от тези неща не се правят осъзнато.

А ти какво ще кажеш по въпроса?

За да дадеш трябва да имаш какво да дадеш....
Иначе всички говорим за даване...,но колко от нас дават безкористно....?