Моя прителка пита за мъж в живота си какво да очаква от него (той според мен я харесва, но нищо не предприема спрямо нея)

"Така е — тя се съгласи, ала в гласа й не прозвуча нито самодоволство, нито престорена скромност. Думите й просто отразяваха истината. — Това съм искала винаги.
   Тананикайки си тихичко, тя тръгна към вратата и изчезна в мрака. Рейф изпсува, бавно се изправи на крака, измъкна револвера и я последва. Ани едва не се блъска в него, докато се връщаше с две борови клончета в ръка. Очите й се разшириха от учудване, щом забеляза погледа му, искрящ от гняв.
   — Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…
   — Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.
   Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.
   Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:"

тази същата пита и за нов човек на хоризонта, ще се появи ли, че на оня нещо..да му се надяваш ли, да му се не надяваш ли....

"   — Да — отвърна тя. — В центъра на пещерата Тезей се изправя лице в лице с Минотавъра. Но Тезей не е загубил. Той убива Минотавъра."

Моя прителка пита за мъж в живота си какво да очаква от него (той според мен я харесва, но нищо не предприема спрямо нея)

"Така е — тя се съгласи, ала в гласа й не прозвуча нито самодоволство, нито престорена скромност. Думите й просто отразяваха истината. — Това съм искала винаги.
   Тананикайки си тихичко, тя тръгна към вратата и изчезна в мрака. Рейф изпсува, бавно се изправи на крака, измъкна револвера и я последва. Ани едва не се блъска в него, докато се връщаше с две борови клончета в ръка. Очите й се разшириха от учудване, щом забеляза погледа му, искрящ от гняв.
   — Излязох да взема две клончета да ги ползваме вместо четки за зъби — невинно промълви тя, размахвайки доказателството пред лицето му. — Извинявай, забравих…
   — Друг път недей да забравяш — отряза я той, сграбчи я за рамото и я блъсна в колибата. Тя стана червена като рак, прекрасното й настроение бе изчезнало безследно и Рейф съжали за грубостта си.
   Ани извади малко сол, за да изчистят зъбите си, и Маккей се отпусна назад с боровото клонче. Придирчивостта й към хигиената му напомни за времената, когато тези навици бяха естествена част от живота му, когато се миеше и бръснеше всеки ден и винаги носеше чисти дрехи. Тогава не можеше да си представи ежедневието без сапун, прах за зъби и соли за баня. Използваше скъп одеколон и танцуваше валс с изящни млади госпожици. Ала това бе отдавна, преди войната, в някакъв друг живот. Нямаше нищо общо между него и някогашния изискан младеж — спомняше си за онзи Рейф като за някакъв далечен познат.
   Ани затършува в медицинската си чанта и измъкна две кафяви парченца кора. Пъхна едното в устата си и му подаде другото:"

Според мен не трябва да се занимава с този мъж, той е някакъв скртит насилник и не може да й даде нищо хубаво в живота, по-скоро ще бъде като тежест около врата й, а не нещо друго. Направо си е опасен.

тази същата пита и за нов човек на хоризонта, ще се появи ли, че на оня нещо..да му се надяваш ли, да му се не надяваш ли....

"   — Да — отвърна тя. — В центъра на пещерата Тезей се изправя лице в лице с Минотавъра. Но Тезей не е загубил. Той убива Минотавъра."

Вероятно няма да полсуша съвета ми и ще се занимава с този от цитат 1. Но хубавото е, че той ще я научи на някакъв урок и след този урок, тя вече наистина ще може да намериш някакъв интересен и подходящ за нея човек.

не, тя не се занимава с него и няма и нищо да предприема и той като не предприема.

Ами...те и картите не са оптимистични за тях...

Разбирам Минотвавъра като някаква опасност непосредствена, явно изявена навън от нас, като препядствие по пътя ни 0 затова си помислих, че може да е първия мъж. Ако трябва да го генерализирам цялото гадание - според мен първо ще мине през някакъв много гаден период тази твоя приятелка, преди да дойде "пречистването" и възможността да привлече правилния човек.

Разбирам Минотвавъра като някаква опасност непосредствена, явно изявена навън от нас, като препядствие по пътя ни 0 затова си помислих, че може да е първия мъж. Ако трябва да го генерализирам цялото гадание - според мен първо ще мине през някакъв много гаден период тази твоя приятелка, преди да дойде "пречистването" и възможността да привлече правилния човек.

Малее..ужас милата...тя през какво мина вече. Само буклуци ти казвам. Ще ми се вече да й се усмихне щастието.

Аз приемам минотавъра, кято мъж, който тя тотално ще покори

Надявам се да не го убива само.  :blink: Иначе надявам се нещата за нея да се развият добре - аз вярвам, че винаги накрая доброто побеждава и онези, които са страдали, когато не е трябвало да страдат, накрая остават най-щастливите хора. Пожелавам й така да стане. 

ДАНОО, благодаря ти!!! и аз така се надявам да стане с нея! Тя ми е една от най- близките

Темата е страхотна.

Искам да прекратя отношения с един човек, защото мисля, че не ми се отразява добре, на самата мен. Въпросът ми е, наистина ли си вредя като се занимавам с него ?

Цитатът е от "Портретът на Дориан Грей".

Това няма да бъде по-малко приятно.
   — За теб, струва ми се, ще бъде дори по-приятно — прошепна със съжаление Холуърд. — А сега, довиждане. Съжалявам, че не ми позволи да видя портрета още веднъж. Но няма какво да се прави. Напълно разбирам какво е чувството ти към него.
   Когато художникът излезе от стаята, Дориан Грей се усмихна. Горкият Базил! Той изобщо не подозираше истинската причина! И колко странно бе, че вместо да бъде принуден да разкрие собствената си тайна, той бе успял почти случайно да изтръгне тайната на приятеля си! Колко много неща му обясняваше тази необикновена изповед! Безсмислените пристъпи на ревност у художника, безумното обожание, пресилените славословия, минутите на странна сдържаност — сега той разбираше всичко това и изпитваше съжаление. Имаше нещо трагично в едно приятелство, така украсено от романтика.
   Той въздъхна и позвъни. На всяка цена трябваше да скрие портрета някъде. Не биваше да се излага повече на риска да бъде узната тайната му. Безумие би било от негова страна да го остави дори и за час още в стая, до която всеки от приятелите му имаше достъп.

Според мен ако прекъснеш завинаги отношения с този човек, накрая ще съжаляваш, че така си направила и ще искаш да върнеш времето назад. Възможно е отделянето ти от него да е възможност за теб да осмислиш поведението му и вероятно тогава ще ти станат ясни мотивите, които са стоели зад действията му и нещата, които е правил и които те измъчват. Струва ми се, че често неговите действия предизвикват у теб емоционални фрустрации и поради тази причина, отнема ти се възможността да се успокоиш наистина и да можеш да погледнеш нещата на спокойна и обективна глава.  Може би най-добър резултат ще постигнеш ако се отделиш временно от него, помислиш и наистина вникнеш в мотивите на човека, а след това вече, ако все още мислиш, че ти представлява тежест, да прекратиш отношения с него.

Интересна е темата. И аз реших да се включа.
Как ще се развият отношенията ми с У.? Ще прераснат ли в нещо по-сериозно?
Взех от библиотеката съвсем случайно една книга - "Машината на времето" от Харбърт Уелс и отворих на стр 67:
" Тя беше същинско дете. Непрекъснато искаше да е с мен. Опитваше да ме следва навсякъде и когато излязох на нова обиколка, ми се прииска да ме остави и затова избързах напред, а тя се измори и завика жално след мен. Но нали все пак ми се налагаше да се заема с проблемите на този свят. Казах си, че не съм дошъл в бъдещето, за да се занимавам с някакъв маловажен флирт. Независимо от това покрусата й, когато тръгвах без нея,беше най-голяма, излиянията й при раздяла на моменти стигаха до безумие и според мен в последна сметка нейната преданост бе за мен колкото успокоение, толкова и мъка. Не зная защо, но та за мен беше все пак голяма утеха. Мислех си,че нейната привързаност се дължи на детинска обич. Твърде късно обаче разбрах колко съм я наранил, като я напуснах. И твърде късно осъзнах напълно какво представляваше тя за мен. Защото, като проявяваше така обичта си и показваше по своему деликатно и незабележимо колко държи на мен, малкото, прилично на кукла създание, придаваше на завръщането ми в района на белия сфинкс усещането, че едва ли не се завръщам у дома, а превалях ли хълма, трескаво търсех с очи мъничката й фигура в бяло и златисто".

Интересна е темата. И аз реших да се включа.
Как ще се развият отношенията ми с У.? Ще прераснат ли в нещо по-сериозно?
Взех от библиотеката съвсем случайно една книга - "Машината на времето" от Харбърт Уелс и отворих на стр 67:
" Тя беше същинско дете. Непрекъснато искаше да е с мен. Опитваше да ме следва навсякъде и когато излязох на нова обиколка, ми се прииска да ме остави и затова избързах напред, а тя се измори и завика жално след мен. Но нали все пак ми се налагаше да се заема с проблемите на този свят. Казах си, че не съм дошъл в бъдещето, за да се занимавам с някакъв маловажен флирт. Независимо от това покрусата й, когато тръгвах без нея,беше най-голяма, излиянията й при раздяла на моменти стигаха до безумие и според мен в последна сметка нейната преданост бе за мен колкото успокоение, толкова и мъка. Не зная защо, но та за мен беше все пак голяма утеха. Мислех си,че нейната привързаност се дължи на детинска обич. Твърде късно обаче разбрах колко съм я наранил, като я напуснах. И твърде късно осъзнах напълно какво представляваше тя за мен. Защото, като проявяваше така обичта си и показваше по своему деликатно и незабележимо колко държи на мен, малкото, прилично на кукла създание, придаваше на завръщането ми в района на белия сфинкс усещането, че едва ли не се завръщам у дома, а превалях ли хълма, трескаво търсех с очи мъничката й фигура в бяло и златисто".

Не се надявай много, според мен този човек не е много наясно със себе си и с приоритетите си и е твърде вероятно да те нарани с действията си и в последствие да разбере, че не е постъпил добре. Проблема не е в теб, личи си, че ти си направила всичко, както трябва да бъде направено.

Тъндър,отново се включвам с едно въпросче-мъж има ли чувства към жена?Предварително благодаря!!!


Тъй рече Заратустра
Книга за всички и никого

http://chitanka.info/text/24772

Не мисля, че има чувства, по-скоро се държи добре с човека, защото е добре възпитан или самата му натура е някаква по-любвеобвилна и скъсява лесно разстоянията с хората и обича да се радва на повече внимание.

Но блед, с треперещ глас, ръце прострях смутен:
— Когато отлетиш, какво ще стане с мен?
Мълчеше той. Нощта нападна небесата
и в миг се мръкна. — Щом изтръгнеш ми душата,
къде ще отлетиш? В кои ли самоти?
Мълчеше все така. — Кажи ми, кой си ти —
смъртта ли си? Или животът? Довери ми…
Тъмите ставаха все по-неутешими.
И рече мрачно той: — Не, аз съм любовта!
И цял се озари от мрачна красота.
И в мрака — огнен взор преди той в мен да впери —
звездите зърнах през крилата белопери.

И аз с един въпрос...
Ще намеря ли решение на финансовите проблеми около празниците? :rolleyes:

Благо-даря в аванс.

Не мисля, че ще намериш реение на финансовите си проблеми, но за сметка на това ти предстоят дни, изпълнени с много хармония и щастие с любимите хора и даже ми се струва, че до края на годината, паричните въпроси ще ти отидат малко на втори план и няма толкова да ги мислиш. 

Не мисля, че ще намериш реение на финансовите си проблеми, но за сметка на това ти предстоят дни, изпълнени с много хармония и щастие с любимите хора и даже ми се струва, че до края на годината, паричните въпроси ще ти отидат малко на втори план и няма толкова да ги мислиш. 

Мноого благо-даря! :wub:

Ще поиска ли А. прошка от мен?

"Аз моля те — от жалкото ми слово
изтрий ти всичко земно и сурово
с ония капчици роса свещена,
дошли от светлината вдъхновена
на двата блясъка, душата окрили;
плачи тогава със последни сили,
докато в болката възторг те лъхне,
след туй се усмихни — да не издъхне!
Не вярвах, че ще видя съвършена
такава младост — светла и безценна!
Душата ми до болка те обича,
но тая ми любов светът нарича
със грозно име, за да я откъсне
от своя срам и своите мисли мръсни!"
Пърси Б. Шели- "Епипсихидион"

Да, и вероятно ще си получиш извинението в много, ама много мелодраматична форма и със всичко обяснено защо така е направил дадения човек.  Може би не си и даваш сметка колко много той държи на теб но по време на това изясняване, ще можеш да прозреш истината. 

Благодаря ти Тъндър ...въпреки ,че не мисля ,че ще се случи скоро.Но ще видим