Нула, благодаря ти за тази страничка, не бях и подозирала за нея, оценявам, че искаш да ми помогнеш.

Влюбвала съм се няколко пъти, но обич изпитвах към онзи Телец. 6 години не спирах да го сънувам и не можех да се откажа от мисълта, че все пак някога ще се съберем. Дали е била истинска обич или самозаблуда, не знам. Не мога да дефинирам какво е "любов" и "обич", или да ги различа, но съм сигурна, че разлика има. "Обичам те" написах и на Стрелеца, и вече сънувам него. Но защо ми е тази обич, като я похабявам и не мога да я изразя. Толкова се страхувам да постъпвам глупаво, да правя грешки, от които ще съжалявам, а единственото глупаво е, че прикривам чувствата си. Искам да съм по-смела, да се променя, да спра с постоянните депресии, да си дам шанс, но и да получа такъв...
За зодия Везни пише, че нашата духовна цел е да разберем смисъла на самоотвержената любов. "Самоотвержена" не значи със сигурност "споделена", нали? Това значи преди всичко да жертваш себе си. Не мисля, че пожертвах нещо когато се срещнахме, така и не си отворих проклетата уста, за да му кажа една хубава дума. Преодолях някои бариери, но не всички, а най-лошото е, че не мисля, че успях да постигна нещо изобщо. Ако не се бяхме срещнали, може би щяхме да продължим оттам, където бяхме. Щастлива съм и с виртуална връзка, след като реалните при мен просто не се случват. Всичко това ми се иска да кажа на него, но не мога. Един приятел Везничко ме посъветва да му пратя и-мейл и там да напиша всичко, което не смеех на живо, но наистина е по-добре да изкачам сам да ми признае неговата истина.
Не искам да си остана само със спомена за онази нощ. В годишния ми хороскоп пише, че най-накрая ще срещна приятеля и любимия в един човек, който ще промени живота ми. Иска ми се да е ТОЙ. Май трябваше още в началото да го попитам: "Какво е за теб любовта?". Така би трябвало да започват нормалните отношения.
Съжалявам, ако любовните ми романи са твърде досадни и банални, но е хубаво поне, че темата ме кара да разсъждавам.