И тука е мястото да се обърна срещу класическата теория за слабостта на заточените/падналите планети. На тях не им е лесно, но не са слаби. За разлика от "принцесите" на трон/екзалтация, които изразяват принципа си с лекота.
Ако се опрем на силата на знаци и планети на древните астролози, силата на Слънцето е 18,75Калас.
Най-силните знаци, пак по техни данни, са Лъв и Телец- със сила 9,5Калас.
След това е Водолей, със сила 9 Калас. На останалите знаци се дава по-малко сила.
Това ни дава основание да кажем, че Слънцето във Водолей е силно.
Изгнанията и паденията на планети в знаци сочат не само някаква разлика в силата, а по-скоро разлика в състава, а от там- в проявлението.
Например, Слънцето е със състав „топло“ и „сухо“. Знакът Лъв е със същия състав. А знакът Водолей е със състав „топло“ и „влажно“. Когато Слънцето е в Лъв, имаме еднаквост на „топлото“ и „сухото“. Когато е във Водолей, към „топлото“ и „сухото“ се добавя и „влажно“.
Проявлението най-общо казано е следното: „Сухото“ –дава стремеж към господство, а „влажното“ ще добави и стремеж към приемане.
Дали ни харесва в нас да има, освен стремеж към господство, и стремеж към приемане, си е въпрос на лично харесване:)
/всъщност не се обръщаме срещу класическата астрология- стъпваме здраво на нея, върху духа и, не върху буквата:)/