Адекватното заплащане за труда си е ясно, смисъл и аз го имам предвид. За мен реализацията наистина се изчерпа до това до колко човек е успял така да съгради живота си, че да може да живее поне на средното равнище или над него, да издържа семейството си без да има особени проблеми. Признанието вече е нещо, което само обществото може да даде на индивида. Аз бих казала че търся и реализация, и признание, имам нужда и от двете неща. Определено бих направила отстъпки по отношение на материалното заплащане в името на една по-призната професия - примерно не бих отишла в чужбина да гледам лигави деца и да търкам подове, дори да е за повече пари, отколкото тук да си работя по специалността. Признавам си, че ми е важно да съм на водеща позиция, да съм сред първите. Светлината на прожекторите и непрестанния медиен наплив определено не са за мен, но държа да работя на такава позиция, която хората, като чуят, да предизвиква в тях .. уважение не е точната дума, по-скоро преклонение, пред нещо, което признават като по-елитно, нещо, което е за избрани. Но така си е със Слънце и Меркурий в 10 дом. Чакат си признанието двамцата.

Казвате, че признанието е форма на обществен контрол и според мен има истина в това, обаче държа да подчертая, че за мен свят, в който всички сме равни и никой не контролира никого е, първо, анархичен, второ - утопичен и предвид тези мои наблюдения определено бих предпочела да съм от контролиращите, отколкото от контролираните. Мисля си, че имам психическите и умествените качества, за да бъда добър ръководител, но с времето, "каквото сабя покаже".
