злоба, злопаметство, злопаметност, непримиримост, вражда, враждебност, чувство на мъст
духовна нищета,започваща от нашето отношение към природата,към земята- въздуха,водата,светлината ,топлината/от слънцето/ получаваме като дарове и вместо благодарност за получената благодат ги съсипваме и изпепеляваме,замърсяваме извора от който черпим живителни сили-човешката дребнавост и отмъстителност започва от там ,от отношението ни към самите себе си, рушим това,което ни дава живот, не обичаме себе си,пък камо ли останалите човеци.
Ако се чувстваме благодарни за всичко, което имаме в настоящия момент, ще бъдем истински щастливи,но искаме още и още- ненаситност,не се задоволяваме с необходимото,все нещо ни липсва,все не ни е достатъчно това,което имаме, все ни е празна чашата, усещането за оскъдица при постоянно натрупване и неизползване на натрупаното - нарушава баланса- бедни духом,но разрушително богати :mellow:
щастливият човек е винаги богат и щедро раздава от своето щастие,а богатия никога не е щастлив,защото трупа и не раздава и постоянно иска още и още да заграби от чуждото щастие,но не може да му се наслади, от ненаситност,празнотата трудно се запълва,дори с такива инструменти като горе изброените...и накрая се оказва,че отмъщава на самият себе си .... кой обича да трупа венера,луна и кой отмъщава,когато отнемеш притежание