*Изгорени планети*

И понеже в темата за Венера повдигнахме въпроса за ретроградността и изгореността й, с долунаписаното бих искала да направя кратък преглед  /да се надяваме, и обяснение/ на този астрономичен и астрологичен феномен...

Характерната особеност на изгорената планета е, че планетата сякаш губи способността си за обратна връзка, т.е. *feed back*, споменато вече в друга тема тук  /за аспектите на Венера/.

Исторически личности с изгорена Венера: Рузвелт - с изгорена Венера - не приемал и не искал да чуе никаква критика, и не се допитвал до общественото мнение, устремен  като "кон с капаци" напред към целта. По същия начин Бернард Шоу с пиесите си внася смут в английското общество, а и за какво може да си мечтае човек с изгорена Венера освен да бъде забелязан, оценен и обичан? Още една известна личност с изгорена Венера - Херман Хесе.

Първото впечатление от изгорена планета  /а в случая това е Венера/ е, че ни прави донякъде слепи и глухи  като внася известни затруднения в опитите ни да установим връзка с вътрешната си Афродита. Налага се да положим специални усилия, за да "включим" планетата на вълна приемане-предаване*, т.е. въпросната feed-back връзка. С други думи, при изгорена планета е налице обратна връзка в затворена окръжност, т.е. "от мен към мен самия". По същия начин можем да интерпретираме всяка друга изгорена планета  като вземем под внимане основната идея, че функцията й се обръща към Егото /Слънцето/ и се получава своего рода "центриране" върху планетната функция и всичките й аналогии, което от една страна се превръща в самоцел, а от друга - може да бъде източник на творческо вдъхновение... По този начин при изгорена планета имаме *хипертрофирана соларна функция*, която се наблюдава във всички възможни проявления и активности на индивида, които добиват "привкус" и биват "оцветени" от тази планета, и по този начин функцията на изгорената планета излиза на преден план навсякъде - и където трябва, и където не трябва.
Пример: Мерилин Монро е с изгорен Меркурий. Напоследък много се говори и се пише за нея, но тя надали е осъзнавала какъв ще е  конкретният резултат от нейната дейност. Нострадамус /още един пример с изгорен Меркурий/ също не е видял резултата от всичко, което е сътворил... Изгорен Марс може да попречи на притежателя си да усети или да даде "шанс" на свободната воля на другия/другите, което ще го кара  /при преобладаващи отрицателни вибрации!/ да  гази хората като танк, докато друга, по-силна и могъща от неговата воля не го спре. От друга страна,  индивидът с изгорен Марс може да усети известно затруднение в опита си да се противопостави, да се бори, да се налага, тъй като фактически му липсва чувство за съпреничество; самият той лесно може да бъде предизвикан, защото се пали от само себе си.
Въпросът за изгорена висша планета обаче е нееднозначен и изисква по-внимателно разглеждане. Всъщност досега не съм чувала  /това обаче не означава, че не съществува такъв феномен в астрологията/  за "изгорен Сатурн", "изгорен Плутон", "изгорен Нептун", "изгорен Нептун", понеже се приема, че по-бързо движещата се планета в съединение с друга, по-бавна /особено със Сатурн или планета отвъд Сатурн/ се "оцветява", попивайки част от характеристиките на тази планета. Тук може да се направи паралел с т.нар. "скаут" и "дорифорий" планети, т.е. тези, които изгряват непосредствено преди Слънцето или Луната или тези, към които се приближават светилата. Но това вече е въпрос на друга тема...
И да обощим горенаписаното с това, че планета непосредствено преди Слънцето /източна/ му "доставя" енергия и се явява един вид "проводник".
Не можем да отречем обаче факта, че много от притежателите на изгорена от  Слънцето  Венера се отличават с особен чар и магнетизъм за околните. Аналогичен е случаят с изгорен Меркурий, който нерядко дава на човека блестящ интелект, стига да съумее да изгради feed-back посредством активна "комуникация" и интеграция на меркуриевата енергия с останалата част от хороскопа.
Изгорената планета създава впечатление, че Слънцето  /Егото, индивидуалност/ е "попило" част от характерните качества на планетата, с която е в точен съвпад. Например, напълно възможно е човек с изгорена Венера да се възприема по следния начин: "Аз съм Венера, самото очарование съм, обичам хората и хората ме обичат", или този с изгорен Меркурий да каже "Аз съм въплъщение на интелекта в най-чистия му вид" или "Мисля - следователно съществувам". Какво да кажем тогава за изгорен Сатурн, Нептун...? Човек си "присвоява" основните и характерни качества на изгорената планета. Той не може да се отдели, да се откъсне от нея и да я възприеме по друг, по-различен начин...
Срещат се немалко жени с изгорена Венера с бурна, но трагична или поне донякъде драматична съдба  /много мъже, много обожатели, но липсва постоянство, стабилен дом, семейство/. Разбира се, проблемът не се корени само с една-единствена изгорена Венера, но и тя оказва съществено влияние.
По тази логика, изгорен Меркурий, да речем, ще имаме, ако съединението му със Слънцето е в границите на 4-градусова орбиса. В случая  себевъзприемането на индивида  /от чисто субективна гледна точка/ ще бъде "подчинено" на слънчевия принцип. По този начин Меркурий ще е "оцветен" от енергията и светлината на Слънцето, което най-вероятно ще намери изява в активна мисловна дейност, много мисли, идеи, планове. Възможностите обаче са много, а ни е трудно да се концентрираме на една-единствена, и в резултат често шансовете сякаш ни подминават поради неспособността  /или нежеланието?/ ни да направим задълбочен и детайлизиран анализ на текущата ситуация.
Венера, изгорена от Слънцето, понякога може да бъде и индикация за недостатъчна искреност или, да се изразим по-точно, откритост в чувствата, т.е. чувствата не се афишират и се изживяват вътрешно  /донякъде аналогично на ретроградна Венера, макар че тук проблематиката е друга, а интерпретацията й - двойнствена и нееднозначна, както по принцип е при всички ретроградни планети, а също и интерсептирани знаци и планети/. Или по-скоро това може да загатва за това, че индивидът не е способен  /или е затруднен, възпрепятстван по някакъв начин/ да направи точна преценка на чувствата на другите, на заобикалящите го хора. Именно тази "особеност" на изгорената планета често поражда илюзията за изолираност, която периодично ви обзема... Най-често срещаното външно  /и вътрешно/ проявление на изгорена Венера е своего рода комплекс на непълноценност в областта на чувствата: "Толкова съм студен и жесток, не съм като другите". Или - за тези, които разбират малко руски - "а я такой холодный, как айсберг в океане". Но това е само видимата част на айсберга... Проблемите на изгорена Венера обаче се "лекуват" сравнително лесно - отдайте се на изкуството  /и най-вече скулптура или приложни изкуства/, за която цел съвсем не е задължително да сте творец, а може да сте само страничен наблюдател, макар че бихте могли да постигнете добри резултати като се постараете сами да сътворите нещо стойностно, което заслужава внимание - и не е задължително това да е вниманието на широката общественост, на публиката, а може би просто на близките ви и обичани хора…

При изгорена планета не е толкова важна външната оценка на личността доколко е чаровна, красива, магнетична /Венера/  или умна, интелигентна, ерудирана /Меркурий/, колкото нейната вътрешна самооценка, т.е. нейното себевъзприемане, себеусещане. При изгорена Венера влюбеността и способността да изпитваме любов не се разглежда само като "доказателство" на нашата атрактивност, привлекателност и чар, а по-скоро е субективно отношение  /а и самото чувство, наречено "любов", е най-напред субективен феномен/, свързано с редица други фактори.

И, конкретно, кога една планета се приема за "изгорена"? Планетата е изгорена, когато се намира в съединение със Слънцето с орбиса от 17' до 2,5*. С орбиса от 0* до 17' се счита, че планетата е "в сърцето" на Слънцето, което й дава особени достойнства и сила. И всичко зависи най-вече от това как е аспектирано въпросното съединение, т.е. изгорената планета.

Нека разгледаме феномена "изгорена планета" от гледна точка на астрономията и астрологията. В хороскопа това изглежда просто като съединение, съюзяване, обединяване на проекциите, т.е. енергиите, качествата  на двете участващи в аспекта планети. При изгорена външна планета Слънцето се намира между планетата и земната повърхност. Вибрациите на планетата се сливат в едно цяло с вибрациите на Слънцето. Да не забравяме обаче, че Слънцето само по себе си е носител, т.е. обединява функциите на всички останали планети в слънчевата ни система, докато ситуацията с вътрешните планети е по-специфична. Меркурий и Венера могат да бъдат "изгорени" като се намират както след  /западно от/ Слънцето, така и преди  /източно от/ Слънцето. Тоест планетата фактически се намира между наблюдателя  /земната повърхност/ и Слънцето. И изглежда, че в този случай "изгаряне" като астрономичен феномен не е налице, а по-скоро планетата ще е ретроградна, което от своя страна ще промени нейните свойства и начина й на изява.
И в заключение да направим едно сравнение: диаметърът на Слънцето и този на Луната от гледна точка на земния наблюдател се "измерят" с един градус. Два градуса и половина, т.е. орбисата на "изгаряне" на планетата от Слънцето, символично се представят като 2,5 диаметъра на Луната, която се наблюдава в небето от Земята. И това е доста голямо разстояние...





 

"Изгорена планета" - в превод от Денис Кутальов

За изгорена се приема планета в съединение със Слънцето с орбиса  /според различни автори/ от 3 до 8,5 градуса. Характеристиките на изгорената планета са най-силни и очевидни, когато планетата се намира на разстояние, по-малко от 3* от Слънцето  и особено, ако е западна  /изгрява след Слънцето/. Известни астролози от древността и средновековието приемат този феномен за "слабост" на планетата, освен може би случая с изгорен Марс, чиито качества при това положение стават по-силни и интензивни. Предполага се, че изгорената планета е смес, съставена от най-характерните свойства и качества на самата планета и тези на Слънцето, като планетата не подлежи на независим контрол, а се превръща в неразделна част на самосъзнанието на родения и част от слънчевата му съдба. Например, изгорен Меркурий ще даде на човешкия интелект способност за пълна концентрация върху съществените за индивида проблеми по пътя на реализиране на съдбата, за сметка на което ще му отнеме възможността да се отклонява от целта. На родения няма да му липсват шансове да постига това, което е в границите на неговите възможности, но най-вероятно той донякъде ще бъде склонен да игнорира всички аргументи, които според субективната му преценка са в разрез с неговите виждания и представи. По този начин човекът става по-малко гъвкав и по-невъзприемчив към всичко, което по някакъв начин се разминава със сегашните му схващания и мироглед. Изгорен Меркурий има в наталните карти на Едисън и Кант. Според някои автори изгорена Венера "намалява волята за предприемане на активни действия, а при много точно съединение със Слънцето може да даде дори и нимфомания". Изгорен Марс ще "произведе" индивид, който винаги ще се бори за това, към което се стреми; и т.н. в зависимост от природата на изгорената планета.
Наблюдава се съществена разлика между този, чийто Меркурий е неаспектиран, което най-вероятно ще го кара да търси начини за бягане от действителността,  и този, чийто Меркурий се намира в съединение със Слънцето с орбиса от 5 до 10*, чиято психика се отличава със стабилност.
Дж. Уилсън смята, че държавите, в чиито карти Меркурий е изгорен, нямат стабилно държавно управление, но затова пък преуспяват в бизнес сферата. На ниво човешка съдба според Уилсън "геният на предразположеността зависи от разстоянието между Меркурий и Слънцето: ако Меркурий е изгорен, роденият не се отличава с мъдрост, дълбочина на мисълта и разсъдливост, за сметка на което обаче може да преуспява в светските дела". Негативите на изгорен Меркурий могат обаче да бъдат туширани посредством благоприятен аспект с Луната, особено ако тя се намира във фазата си на първа четвърт.
Гуидо Бонати пише, че изгорена планета "няма сила в предсказанията. Дори планетите-бенефици, бидейки изгорени или в лъчите на Слънцето, не дават нищо или почти нищо добро, а планетите-малефици в този случай  /почти/ нямат силата да вредят или да предизвикат болест".
Феноменът *изгорена планета* не бива обаче да се отъждествява с положението й *в лъчите на Слънцето*, когато орбисата на планетното съединение със Слънцето е по-широка от тази при изгорените планети. Астролозите от античността изглежда, че не са разграничавали обаче тези два варианта (hupaugos). Например, орбисите на "изгаряне" според Ф. Матернус са следните: Сатурн - 15*, Юпитер - 12*, Марс - 8*, Венера - 8*, Меркурий - 18*. Според античните гръцки източници орбисата за Луната е 12*. И въобще има ли такова понятие "изгорена Луна", не е ли съединението Луна-Слънце просто една от нейните фази, известна като "новолуние" или "балсамична Луна"?
Според Уилям Лилли орбисата на изгаряне е от 0*17' до 8*30'  /при по-тясна орбиса планетата е "казими", а при орбиса до 17* - "в лъчите на слънцето"/.
Според Н. Девор планетата ще е изгорена, ако се намира на разстояние, не по-малко от 5* от Слънцето…

Литература:
1. deVore N. Encyclopedia of Astrology.
2. Lilly W. Christian Astrology Modestly Treated in Three Books.
3. Хулдинг Д. Время, египтяне и календарь./ Пер. с англ.// Урания. - 1995. - N4.
4. Project Hindsight. Companion to the Greek Track./ Compiled by R.Schmidt & R.Hand.

Позицията на планетата  "в сърцето на Слънцето" се смята за особено силна, т.е. когато орбисата на съединението й със Слънцето е до 30'. В този случай Слънцето сякаш се "разтваря", попивайки характеристиките на планетата. Тази ситуация обаче се среща сравнително рядко, по-често е налице "изгаряне" на планетата или когато същата се намира “в лъчите” на Слънцето, т.е. в същия знак в широко съединение със светилото. Всъщност въпросът, разглеждащ съединенията на Слънцето с планети, е доста нееднозначен. В класическата астрология се разграничават три фази на съединението Слънце/Планета, а именно: планета "в сърцето на Слънцето"  /точно съединение/, "изгорена" планета  /с малко по-широка орбиса/ и планета "в лъчите на Слънцето"  /с доста широка орбиса/. Имайки предвид фактическата позиция на планетата - преди или след Слънцето, т.е. източна или западна, получаваме шест фази на това съединение: навлизане в знака на Слънцето, приближаване към точната орбиса, точно съединение в апликация, точно съединение в сепарация, напускане  /на орбисата/, излизане от аспекта. И да се обърне внимание на това дали Слъцето "догонва" бавна или ретроградна планета, и кога бързодвижещата се планета "догонва" Слънцето. Голям избор от варианти, нали? И всеки се опитва да дава собствени *самодейни* интерпретации и тълкувания и често без оглед на това как е "нюансирано", "оцветено" въпросното съединение, приемайки само факта, че то е налице. За тази неизясненост допринася и наличието на различни и доста вариращи орбиси за всяка от фазите в различните астрологични източници. Така например, според Глоба планета на разстояние 25' от слънчевия диск вече се приема за "изгорена", а на разстояние 4* от него вече не. Според други автори разстоянието  /орбисата на аспекта/  25' все още се счита за "в сърцето на Слънцето", а разстоянието от 4 чак до 7* - за все още "изгорена" планета... Приема се, че към този въпрос трябва да се подхожда от астрономична гледна точка, както са правили  древните, които всъщност са и въвели тази класификация. Тогава "в сърцето на Слънцето" очевидно ще бъде тази планета, която фактически се намира в аурата на Слънцето, т.е. вътре в слънчевия диск. И тук отново трябва да разграничим два варианта:  бързите планети могат да се окажат както СЛЕД  Слънцето, така и непосредствено да минават през неговия диск. Докато останалите *физически* планети  /освен бързите астероиди/  могат да се намират само ЗАД, т.е. да вървят след Слънцето. А спрямо фиктивните планети очевидно тази система на "изгорени" планети и планети "в лъчите на Слънцето" въобще не се отнася.
 И тук на дневен ред идва въпросът: ако Слънцето с огромната си маса "засенчва" планетата  като я прави трудно видима от гледна точка на земния наблюдател, защо тогава астролозите считат, че в този случай Слънцето астрологически бива "погълнато" от тази планета? Може би това има приложение в някаква степен само в случай на преминаване на планетите непосредствено ПРЕДИ диска на Слънцето? И конкретно, феноменът "изгаряне", изглежда,  означава, че  планетата се намира вече не на една права със слъвчевия диск, а в слънчевата корона, когато всъщност планетата по никакъв начин не може да бъде видяна от Земята. И ако преминаването през слънчевия диск или позицията на планетата непосредствено зад диска на Слънцето е наистина рядкосрещано явление, то вероятността планетата да се намира в короната на Слънцето е доста по-честа. И накрая, може да се приеме,  че планетата е "в лъчите на Слънцето", ако същата може да бъде наблюдавана от астрономическа гледна точка с телескоп, т.е. когато планетата е или току-що излязла от короната на Слънцето или предстои да се "разтвори" в нея. Известно е, че още в древността астролозите са придавали изключително важно значение на появата на нова Луна след фазата на безлуние или т.нар. "дни на Хеката". Но може ли да се приеме това излизане на Луната от орбисата на съвпада със Слънцето  /Новолуние/  за фактическо съединение между двете светила? Въз основа на общоприетите в наши дни орбиси  отговорът очевидно по-скоро ще бъде "не". Между другото, антични астролози по същия начин са споменавали и за "изгорена Луна"... Така че въпросът е наистина интересен, макар и доста сложен, и в такива случаи се изисква и доброто познаване на астрономията...


 

В астрологичните среди се срещат доста противоречиви тълкувания не феномена *изгорена планета*. Мисля, че тази "особеност" на планетата е  много съществена от гледна точна на психологическата и персонално центрирана астрология, защото в случай на "изгаряне" роденият /най-вероятно/ ще възприема по твърде субективен начин тази планета в хороскопа си, нейния архетип и психологическата символика, която носи. За другите, т.е. обкръжаващите ни хора изгорената планета е своего рода "визитка" на родения. Донякъде го казвам и от личен опит, познавайки двама души с изгорена Венера, като и в двата случая налице е "видимост" на планетата във всичките й проявления, т.е. индивидът донякъде бива възприеман от другите в светлината на изгорената от Слънцето планета  независимо от факта, че може и да не е носител на тези качества  /и двата примера са с изгорена Венера/. Докато при по-личен и непринуден контакт  /необусловен, да речем, от изискванията за "социална приемливост", "професионална култура" в поведението и начина на държане или пък от чисто субективното желание "да се харесам на всички ~ или на когото трябва"/ се усеща една...безсъдържателност, т.е. ефектът на "празна опаковка". Тук, разбира се, е много важна както знаковата позиция на изгорената планета, така и аспектите й с други радикални точки!
Всъщност какъв е принципът на действие на механизма на "изгаряне" от Слънцето? Слънцето, което е нашият енергиен център и, тъй да се каже, "диспечерско бюро" на обективната действителност, т.е. на това, което реално ни се случва,  губи водещата си централна позиция  /но не и роля с оглед схемата за интерпретация на триединството Слънце-Луна-Асцендент!/. Централизиращото "всички и всичко"  Слънце "потъва" в субективната идея, представяща принципа на изгорената планета, която властва и управлява  /включая и Слънцето!/ по изключително субективен начин *от свое име и за своя сметка*, т.е. предимно за да "угажда" на себе си и в полза на личните си интереси  /на изгорената планета/.
Както вече бях споменала, планетата ще е "изгорена", ако се намира в короната на Слънцето, т.е. не самата тя, а нейните координати и проекцията им върху еклиптиката. В случай, ако планетата се намира във вътрешността на слънчевия диск, тя ще е "в сърцето на Слънцето". Обсегът на диска е приблизително 17 минути, а неговата корона се простира на не повече от 3 градуса от центъра на Слънцето.
На пръв поглед може дори да ни се стори, че няма съществена разлика в проявленията на трите "вариации" на съединението Слънце/Планета, т.е. "изгорена" планета, планета "в сърцето на Слънцето" и  планета в широк съвпад със Слънцето. Ако вземем по-широка орбиса - да речем, 7* и повече - тук, както е в повечето случаи с широки орбиси, двете планети достатъчно свободно се проявяват, т.е. въпреки че се приема, че има съединение, двата принципа могат да "работят" и поотделно. Докато при точно съединение човешката воля е тясно свързана с принципа на планетата. Например, да вземем съединение Слънце/Марс: в момента, в който роденият реши, че трябва да направи нещо, веднага и мигновено се ентусиазира да го направи сам.
Руският астролог П.Глоба твърди, че планетата "в сърцето на Слънцето" може да бележи особен талант. Получава се своего рода "чиста" планета, с почти "ангелска", без нищо злонамерено проява. Но ако планетата е изгорена, според автора това загатва за егоизъм, защото планетата функционира в полза и подкрепа на Слънцето, т.е. с цел да подхранва неговото Его.
Разбира се, в хороскопа няма унифицирани правила и индикации, определящи дали роденият е "егоист", както не съществува и астрологична "скала" за измерване на степента на човешкия егоизъм или егоцентризъм, макар и да има определени констелации и акценти... С други думи, изгорена Венера в Лъв още не класифицира родения като "егоист", нито пък една, да речем, рибешка Венера, изгорена от Слънцето  да е индикация за безкраен алтруизъм и безкористна любов. Въпросната Венера в Лъв може, да речем, да има аспект с Нептун, докато тази в Риби - твърд аспект със Сатурн или Уран, макар че и това не може да бъде прието за "измерител" на душевността... Всеки хороскоп може да принадлежи както на закостенял егоист, така и на средностатистически /и средноинтелигентен/ човек или на много талантлив и надарен индивид.
И отново ще повторим, че планетата се приема, че се намира "в сърцето на Слънцето" /лат. In corde solis/, когато нейните координати се отличават от тези на Слънцето с не по-малко от 15’, при това планетата се намира зад видимия диск на Слънцето  /макар че някои планети могат да се "проектират" върху слънчевия диск/. Положението на планетата "в сърцето на Слънцето" се счита за едно от най-силните планетни достойнства, които многократно усилват, подчертават нейното влияние в хороскопа.
Арабският термин, използващ се като синоним на центъра на слънчевия диск, е *казими*. Според Н.Девор "планета в казими" ще е тази, която е в съединение със Слънцето с орбиса не повече от 0*17' /спред други автори - 30'/. Древните астролози са считали, че положението на планетата "в сърцето на Слънцето" усилва характеристиките й  дотолкова, доколкото същите биват "изкривени" в резултат на нейното изгаряне. Н.Девор споменава, че много от авторите игнорират това положение на планетата "в сърцето на Слънцето" и я отъждествяват с изгорена планета. По този начин, Дж.Уилсън не вижда необходимост да се прави разграничене между "планета в казими" и "изгорена планета", която разлика самият той смята за незначителна, и пише, че "планетата в сърцето на Слънцето манифестира най-негативните характеристики на изгорена планета". Н.Девор обаче приема, че благоприятното и/или неблагоприятното въздействие на позицията "в сърцето на Слънцето" върху планетата в голяма степен зависи от индивидуалните качества на тази планета с оглед статуса й наталната карта...




 

привет на всички   дано новата година започва добре и свърши добре.Много е интересна темата за "изгорените планети"и с интерес я чета .Та не мога да не запитам за изгорения си плутон  :unsure: нещо повече за тази планета.  

ЧНГ!

Чудесно си събрала материали за изгарянето.
И моите наблюдения са такива - все по някоя от аналогиите на изгорената планета има нещо, съвсем различно от средностатическото Понякога и по всичките и аналогии
Конкретен пример с Венера и с конкретна личност - стандартните аналогии на Венера са любов, изкуство, пари. Е, въпросната личност се занимава  професионално с изкуство; парите все и липсват, пък като се появят предполагат някаква отчайваща липса на здрав разум при разпореждането с тях ; а по отношение на любовта, също не е от най-типичните примери

До etoall:
За изгорения ти Плутон не смея нищо да твърдя... всъщност доколко и дали е приложим механизмът на "изгаряне" спрямо висшите планети?  :blink:
До АН:
"И моите наблюдения са такива  - все по някоя от аналогиите на изгорената планета има нещо, съвсем различно от средностатическото.  Понякога и по всичките и аналогии..."

Донякъде е валидно и в случая с ретроградни планети, но само донякъде...    

мерси lilie    

Надявам се АН евентуално да ти отговори дали има или няма "изгорен Плутон"      За мен тази тема е все още недостатъчно изследвана...  :blink:  
 

"Конкретен пример с Венера и с конкретна личност - стандартните аналогии на Венера са любов, изкуство, пари. Е, въпросната личност се занимава  професионално с изкуство; парите все и липсват, пък като се появят предполагат някаква отчайваща липса на здрав разум при разпореждането с тях ; а по отношение на любовта, също не е от най-типичните примери "

...и аз съм тъй, ама мойта  /Венера/ е само ретроградна и заточена    само дето не се занимавам професионално с изкуство - сигурно е виновна релокацията: натален управител на МЦ е Меркурий в кралски градус, съвпад с Венера и Кету и тригон с Нептун... управител на Мц в релокационната карта става Слънцето, като по този начин се активира плутоновата тао-квадратура - стремежът и усетът към красивото и приложните изкуства като разменна монета за "новоизлюпените" ми занимания с астрология и духовни търсения...  :rolleyes:  :ph34r:

 

От темата се вижда, че изгорелите планети са провокирали интереса на изследователите от древността.
Плутон е новооткрит. Трябва да разчитаме на собствени наблюдения. Нямам добър познат с такъв съвпад на Слънце и Плутон, че да успея да търся спецификата на проявление на Плутон.

Същевременно забелязваме, че проявата на действието на изгорена планета е сходно с това на ретроградна или в слабост. Подобно сходство можем да очакваме и за Плутон.

Можем да се опитаме да разграничим изгорен Меркурий, ретрограден и в падение или изгнание. /или за някоя друга от личните планети/ Така да вървим от познатото и ясното към по-новото
На първо място, “изгорената” планета или тая в падение или изгнание е в “слабост”, докато ретроградността не е слабост. Макар че и тоя термин “слабост” е някак неточен по същество Особено, ако приемаме, че се раждаме да се учим да превръщаме слабостите в сила

За ретроградния Меркурий казват, че е Меркурия на писателите – специфика в общуването, без изобщо това да е нещо лошо или недостатък.

За “изгорения” Меркурий се смята, че се среща в хороскопите на хора, при които логиката или разумът могат лесно да бъдат изместени от страстите, или даже в хороскопи на психично болни хора, т.е.Меркурий не винаги функционира в общоприетите средностатистически граници. И за да не стане грешка, имам дългогодишни близки познати, занимаващи се с математика и то не зле, при които разстоянието между Слънцето и Меркурий е 1-2 градуса.

А за Меркурий в падение или изгнание – при него сякаш има периоди на сриване на логиката – говориш си с такъв човек и ако по някакви причини той не се е научил да контролира мисълта си, изведнъж забелязваш, че мислите му кой знае на къде са отлетели или пък че му изчезнаха думичките и трудно се изразява :)Или пък при дете с такъв Меркурий има дни, в които направо не е възможно да му обясниш нещо или пък не е възможно знанията да му влезат в главата дори и чрез зубрене  

"А за Меркурий в падение или изгнание – при него сякаш има периоди на сриване на логиката – говориш си с такъв човек и ако по някакви причини той не се е научил да контролира мисълта си, изведнъж забелязваш, че мислите му кой знае на къде са отлетели или пък че му изчезнаха думичките и трудно се изразява :)Или пък при дете с такъв Меркурий има дни, в които направо не е възможно да му обясниш нещо или пък не е възможно знанията да му влезат в главата дори и чрез зубрене "

Благодаря ти за мнението, АН, наистина имаш доста интересни наблюдения...
Същото мога да подтвърдя и аз от личен опит: наблюдавала съм как реагира някой познат или колега с Меркурий или Венера в падение или ретроградни. Имам позната с Меркурий в Риби, при която важи казаното от теб - на пръв поглед ти се струва, че те слуша като споделяш нещо, докато в един момент не я усетиш, че тя просто "не е тук"...  :blink: А за ретро Меркурий - това лято имах "нещастието" да работя рамо до рамо с колежка със стелиум в Лъв/8 дом, включващ и ретро Меркурий...ами просто нямам думи. Съжалявам, че реагирам субективно, но...проявите й на интелект бяха доста...мъммм...ограничени   цялата входяща /и изходяща/ информация се налагаше просто да й я "дъвча"... е, да, щях да забравя, че Меркурий в Лъв също не е в най-силната си позиция  
И като споменахме планети "в заточение" и "в падение" бих искала да добавя, че "слабостта" им в този случай е доста спорна, особено що се отнася до заточена планета. Да вземем Венера в Овен или Скорпион - нима е слаба? По-скоро страстите ща се преобладаващи... Докато за планета в падение нищо не мога да споделя от личен опит, освен че леля ми е със съвпад Луна/Венера в Дева, където Венера се води, че е "в падение". Не мога да твърдя обаче доколко са слаби или силни нейните венерини проявления - все пак Венера е в точен квадрат с Марс в Стрелец/5 дом. Но наистина изглежда много сдържана и прекалено "морализира" нещата... и като че ли при нея грижовността на Луната преобладава, макар че по дом Венера е по-силна /2 дом/...  :huh:
Плюсовете и минусите на ретроградна Венера няма да коментирам поради възможността за субективна преценка  :rolleyes:  


 

"...изведнъж забелязваш, че мислите му кой знае на къде са отлетели или пък че му изчезнаха думичките и трудно се изразява :)Или пък при дете с такъв Меркурий има дни, в които направо не е възможно да му обясниш нещо..."

А това, ми се струва, донякъде важи и за Меркурий в силен аспект с Нептун... спомням си, че четох някъде подобни интерпретации  :rolleyes:  
 

Днес пак потърсих хороскоп с Плутон в съвпад със Слънцето с орбис до 3 градуса Интересно защо не откривам такива близки познати

Но установих друго.
Разглеждах хороскопи на семейства с по три поколения и то такива, които долу-горе добре да познавам.
И забелязах следното – ако при един от членовете на семейството забележех например планета с някакво достойнство или слабост, то при останалите членове същата планета се появяваше пак в специална позиция.
Например Марс на трон в един хороскоп, а в следващите може в падение, може в изгнание, може в екзалтация, но все е акцентиран....Това има общо със семейната карма.....
 

Четох подобни интерпретации, т.е. за семейната карма и наследените нереализирани таланти и щения в една статия за 12ти дом, която е въздългичка и ще ми трябва доста време да я преведа и редактирам в достъпен и разбираем вид...  :blink:  
И в продължение на казаното от теб бих искала да посоча един пример: при родители със силен Марс - по знак, на асцендента и пр., понякога децата се раждат с Марс или в слаба позиция или, да речем, "затворен" в 12 дом /или пък Слънце или струпване на планети в този дом/. Разбира се, това не бива да се абсолютизира и да се приема като безспорно астрологическо правило      Обяснението в голяма степен има връзка и с психологията. Конкретният пример е "послание" за това, че е напълно възможно родителят с акцент върху Марс да е потиснал по някакъв начин - съзнателно или несъзнателно - марсовите изяви на детето... но всъщност детето се ражда с въпросната констелация, преди все още да е добило тази опитност с родителите си... та значи изводът е, че всичко е предварително "програмирано", нали така?  :blink:    :ph34r:
От личен опит мога да споделя следното за нашето семейство:
Баба ми - Луна в опозиция с Плутон /не й знам асцендента/, Слънце в Лъв;
Леля ми - Плутон в Лъв на асц; Слънце в Лъв в 12 дом плюс още 2 планети там; Сатурн точно на ИЦ в широк квадрат със Слънцето;
Майка ми - няма акцент върху Плутон, а върху Сатурн и Уран /баба ми е Лъв с Луна в Козирог, а Уранчо сигурно е наследен от шашавия ми дядо - лудия гений  :rolleyes:   /, т.е. Луна в съвпад със Сатурн на МЦ и Венера в квадрат с Уран  плюс изгряващ Водолей и Слънце в Риби в 1 дом; Меркурий в 1 дом, силно поставен във Водолей;
Първата ми братовчедка, която е дъщеря на леля ми - Луна в съвпад с Плутон, Слънце във Водолей, Марс в 1 дом включен в т-квадрат със Сатурн и Луна-Плутон /дядо ни е със Слънце в Овен, баща й също/;
Племенникът ми, т.е. синът на първата ми братовчедка има същата плутонова квадратура като мен към двете светила;
Аз - изгряващ Уран, акцент върху Скорпион и Плутон, силно Слънце /на купсидата на 5 дом/ и сравнително слаб Сатурн; Меркурий в "кралски" градус в квинконкс с асц...
Та така... наистина всичко се наследява - и планетите, и акцентите върху определени знаци и стихии, а и дори някои ключови аспекти и конфигурации    :ph34r:  

И още един пример за "астрологична наследственост"...  :blink:

Майка: съвпад Венера/Марс/Уран в квадрат с Юпитер
Син: Венера в опозиция със съвпад Луна/Юпитер/Уран.

Баща: съвпад Венера/Плутон в Лъв
Дъщеря: Венера в 5 дом в опозиция с Плутон...
  :huh:  
 

За “изгорения” Меркурий се смята, че се среща в хороскопите на хора, при които логиката или разумът могат лесно да бъдат изместени от страстите, или даже в хороскопи на психично болни хора, т.е.Меркурий не винаги функционира в общоприетите средностатистически граници. И за да не стане грешка, имам дългогодишни близки познати, занимаващи се с математика и то не зле, при които разстоянието между Слънцето и Меркурий е 1-2 градуса.

:unsure: и аз да споделя:

Меркурий при мен е изгорял, минутки някакви за точен съвпад

Хората като цяло и особено близките ми приятели ме възприемат като много умна, аз самата себе си не чак толкова

Имам много силна логическа мисъл, която преди в математическа гимназия използвах ефективно, отдаваше ми се математиката и много обичах да решавам задачи, дори в неприемливи за другите часове на денонощието, но така и не продължих с нея, загубих интерес

Вярно е, че често ме водят страстите

Постоянно имам някакви мисли в главата, повече от необходимото и често оставам без сън нощем, заради някоя загнездила се мисъл

И имайки предвид 3-то и 4-то може с напредване на възрастта да психясам :blink: всъщност често съм си го мислила :ph34r:  

Цитат

За “изгорения” Меркурий се смята, че се среща в хороскопите на хора, при които логиката или разумът могат лесно да бъдат изместени от страстите, или даже в хороскопи на психично болни хора, т.е.Меркурий не винаги функционира в общоприетите средностатистически граници. И за да не стане грешка, имам дългогодишни близки познати, занимаващи се с математика и то не зле, при които разстоянието между Слънцето и Меркурий е 1-2 градуса.

:unsure: и аз да споделя:

Меркурий при мен е изгорял, минутки някакви за точен съвпад

Хората като цяло и особено близките ми приятели ме възприемат като много умна, аз самата себе си не чак толкова

Имам много силна логическа мисъл, която преди в математическа гимназия използвах ефективно, отдаваше ми се математиката и много обичах да решавам задачи, дори в неприемливи за другите часове на денонощието, но така и не продължих с нея, загубих интерес

Вярно е, че често ме водят страстите

Постоянно имам някакви мисли в главата, повече от необходимото и често оставам без сън нощем, заради някоя загнездила се мисъл

И имайки предвид 3-то и 4-то може с напредване на възрастта да психясам :blink: всъщност често съм си го мислила :ph34r:

  Имам много добри познати, възпитаници на МГ, на възраст от 15 до 45-50г

При някои от тях е тоя изгорял Меркурий

Но няма психясали, освен ако не приемем, че всички сме психясали в някаква степен

Т.е., ако решим да психясваме, ще трябва да си намерим и други индикации в хороскопите  

Няма да психясаш... радвай се, че имаш толкова буден Меркурий  :rolleyes:    
 

И още един пример за "астрологична наследственост"...  :blink:

Майка: съвпад Венера/Марс/Уран в квадрат с Юпитер
Син: Венера в опозиция със съвпад Луна/Юпитер/Уран.

Баща: съвпад Венера/Плутон в Лъв
Дъщеря: Венера в 5 дом в опозиция с Плутон...
  :huh:  

Може би и при моя пример и при твоя пример личат най-небалансираните страни в хороскопите ни, щом ги срещаме и у най-близките ни хора.

И понеже тръгнахме от изгорелите планети, то е интересно от кармична гледна точка какво може да се каже за тях.....
Покрай тия хора с изгорени планети, които добре познавам, бих казала, че те дефакто са си избрали почти да посветят живота си на някоя от аналогиите на изгорената планета, т.е. проявяват силно пристрастие към нещо си, заради съвпада му със Слънцето.  Имат да научат нещо важно по тая планета и тай-добре да си изяснят какво е то, за да не им се случи в някой момент да “ритат срещу ръжена”.