*Via combusta*
Дотук направихме скромен опит да обясним феномена "изгорена планета", астрологическото му значение и принципа на действие в хороскопа. Да обобщим само, че принципът на изгорената планета на първо място е субективен, т.е. тя функционира най-вече съобразно интересите на Его-то, представено чрез Слънцето по знак, дом и аспекти в хороскопа. Независимо от оценката на околните /заобикалящия свят/ и начина, по който възприемат посланието на изгорената планета, тя винаги ще иска да блести, окъпана в светлината на Слънцето, чийто принцип да не забравяме, че е преди всичко егоцентричен, затова дори и в случай на проекция принципа на планетата нейните функции и качества са неразделна /макар и понякога сенчеста/ част на индивидуалността...
Изгорените /лат. combusti/ планети, както вече изяснихме, са тези, които са разположени непосредствено преди или зад Слънцето, т.е. на разстояние по-малко от 4 градуса от точно съединение със светилото. В този случай се счита, че качествата на аспекта донякъде се "изкривяват", а влиянието на изгорената планета се "ограничава", т.е. планетата функционира *предимно* в сферата на личността, символизирана от Егото, и *сравнително* рядко приема видима, външна форма. Съединението в границите на по-малко от 30 минути приема се, че отново "предизвиква" символично изкривяване: планетата попада *в сърцето* на Слънцето и нейното влияние добива *преимуществено* доста специфичен и дори "болезнен" характер. Арабите наричат това положение "ал-казими", затова в европейската астрология то често е аналог и на феномена *изгорена планета*. В различните астрологични школи се приемат обаче различни орбиси за изгорена планета - до 3, 4, 8 и дори 10 градуса.
В тази връзка, при положение на планетата е на разстояние до 17 градуса от Слънцето в същия знак, се счита, че тя се намира *в лъчите на Слънцето*. Тази позиция донякъде тушира, отслабва изявата на планетата , но не по начина, по който го прави нейното изгаряне от Слънцето.
Наред с понятието "изгорена планета" в астрологията съществува тъй нареченото *Via combusta*, което в превод означава "изгорен път". Древните астролози са използвали този термин като аналог на струпването на неподвижни звезди в първите градуси на съзвездието Скорпион. Неговият център е Антарес. По еклиптиката изгореният път се простира на 10 градуса от двете страни на центъра.
И, за да сме по-точни, това е съзвездието Змиеносец, намиращо се между Скорпион и Стрелец. В астрологията този сектор се нарича "изгорени градуси" и се приема, че попадналите там планети се проявяват или отрицателно, или поне нетипично, нехарактерно, т.е. отново е налице известна специфика в тяхната изява в хороскопа.
Изгореният път via combusta се простира от 15* Везни до 15* Скорпион. В традиционната хорарна астрология е прието, че ако Асцендентът или Луната попадат между тези две точки, т.е. в тези "изгорени" градуси, не е препоръчително да се правят каквито и да било изводи и заключения, и редица авторитетни средновековни астролози твърдят, че всеки сигнификатор, попаднал в границите на този интервал, става неефективен.
Единствено изключение прави градусът на благотворната неподвижна звезда Спика в 23*19' Везни. Тази позиция се счита за най-благоприятна.
Феноменът "изгаряне" в хорарната астрология:
Както споменахме вече, планетата се приема за "неефективна" в случай, ако е изгорена, т.е. когато се намира в границите на 8,5 градуса от точен съвпад със Слънцето, - тогава енергията й се счита за "възпламенена" от слънчевите лъчи. Уилям Лилли казва, че когато управителят на Асцендента /в хорарната карта/ е изгорен, тогава или въпросът не е зададен разбираемо, т.е. не дефинира същността и смисъла на запитването, или просто не е формулиран сполучливо. Авторът изказва своето съмнение обаче относно това, че правилото е приложимо във всички случаи, и според него, от емпирична гледна точка наличието на "изгорен" управител на 1-ви дом все още не определя картата като "неподходяща" или "нерадикална". При всички положения обаче функцията на изгорената планета е отслабена, "засенчена" от Слънцето. Приема се, че положението е по-сериозно, когато планетата се приближава, т.е. прави апликиращо съединение със Слънцето, докато на сепариращото съединение се отдава не толкова съществено значение.
Според традицията се приема, че когато планетата е в *казими*, т.е. се намира на разстояние до 17 минути от точно съединение със Слънцето, тя е изключително силна. Така твърдят и древните астролози, макар че съществуват разногласия относно степента на обоснованост и аргументираност на това твърдение, затова на всеки астролог се предоставя правото да се ръководи от собствения си опит.
Съединението на двете светила, т.е. Слънцето и Луната, известно като "новолуние", в хорарната астрология се счита за изключително неблагоприятно, особено ако е в апликация /сближаване/. Но дори и тези условия не са достатъчни, за да възпрепятстват интерпретацията на картата.
И да се върнем към *via combusta*. Локализацията на "изгорения път" се свързва със съзвездието Змиеносец, т.е. от 23 до 30 градуса Скорпион.
Друг источник сочи, че хипотетичното *via combusta* /лат. "изгорен път" или понякога дори "път на гибелта"/ заема сектор от Зодиака, простиращ се от 13* Везни до 13* Скорпион. Според митологията това е пътят, начертан от Фаетон в момента, в който той паднал, поразен от гръмотевицата на Зевс, след като се е опитал максимално да се доближи до Слънцето и не съумял да се справи с колесницата на Хелиос.
Всъщност Via combusta няма връзка със съзвездието Змиеносец. Срещат се и други хипотетични интервали, отбелязващи via combusta, но в хорарната астрология се използва предимно този интервал.
Тези градуси се приемат за много активни точки в хороскопа - при условие, че са активирани от попаднали там планети. От една страна те са възможност за развитие потенциала на човека, от друга страна обаче това става по пътя на трансформацията, съпроводена с много загуби, символична смърт, разрушение и възраждане към нов живот…