Непоносимост към насилие и брутални сцени
Невъзможност на човека да реализира напълно естествената си способност
Липса на импулс за действие
Гняв, потиснатост, изтощение, меланхолия
Другите са по-преуспяващи, по-кадърни, по-интересни, по-секси, по-силни
Чувствителност към колективните неврози и песимизъм
Oткривам себе си във всички тези думи... Имам ретро Марс в падение (3-тата декада на рака) в 7-ми дом. Страшна непоносимост към насилие и такива сцени, дори при зачатието на по-ожесточени спорове (разбира се без мое участие, толкова съм пасивно-агресивна, че дори самата аз трудно си се представям в такава ситуация) гледам да се махна по най-бързия начин (тук със сигурност има пръст и бягащата ми от преки конфликти девишка Луна). При мен се получава проблемът - амбиции много и големи, цели, мечти, а бе пълен пакет...,но ми липсва "импулсът за действие", силата, енергията, всичко по Марс. Просто се усещам по-слаба от останалите откъм енергия, не че и по този начин не успявам да постигна което искам, но става по-трудно при жадуващия ми за спокойствие ретро и паднал Марс
Да не говорим за чувствата
Там положението е трагично - всичко навътре и нищо навън. Обидчивост - голяма, опреличавам се точно на определенията за агресия на водните Марсове: -К'во ти е? -Нищо ми няма! -Сърдиш ли се за нещо, кажи, нека поговорим! -Не, не се сърдя, остави ме. В следващия момент се оттеглям насаме и започвам да страдам. Улавям се, че целта ми при конфликти е не да наложа своето директно и да победя чрез емоционална агресия (огнен Марс), а да предизвикам съжаление в смисъл: "Виж какво ми причиняваш, ти ме нараняваш много и трябва да престанеш да го правиш, защото не съм достатъчно силна да отговоря на агресивните ти нападки". Освен, че психически ми е адски трудно да покажа любов, привързаност и све, физически е още по-зле
До ден днешен не целувам и прегръщам приятелките си за "здрасти и чао", чувствам се неестествено и неадекватно да правя дори и това... да не взема случайно да покажа някое чувство хаха (+Сатурн в широк съвпад с Венера)
С мъжетее..почти "мисията невъзможна"
Просто за мен думите "обичам те, липсваш ми" и тн са страшно силни и не трябва да се вкарват във всекидневна употреба, защото губят смисъла си. Кой ще се трогне от такива думи и ще усети магията им, ако ги слуша нон-стоп за щяло и нещяло? Кой ще усети усети истинската топлина на една прегръдка, ако непрекъснато се лигави, прегръщайки сульо и пульо?
Ох, много е трудно да оформиш словесно определено чувство и не знам дали ще се разбере