Аватарите по-скоро са маската, с която искаме да ни виждат, да се самопредставим такива каквито искаме да ни виждат или да бъдем, опаковката. Може да има момент на сходство, но не е задължително.
Темата е пусната с изгряващи Риби.
Asol, как би изтълкувала това че темата е пусната с изгряващи риби, много ми е интересно. Аз забелязах, че като съм я пуснала съм решила, че за аварата играят роля Венера и Луна, сега си викам Венера добре, ама Луна защо... макар, че може да бъде вътрешното състояние на човек. И понеже моята е в Риби ми стана интересно. Аз не смятам, че аватарите са маска, според мен само в някои случаи. И забелязвам, че всеки път когато си търся аватар ми е трудно, много картинки ми харесват но все нещо в тях не съответства на мен и отпадат. Забелязала съм, че ако съм харесала картинката, но момичето примерно е русо или чернокосо, не ми допада, не ми съответства. Също не ме кефи да им се вижда ясно лицето, понеже пак не го чувствам като мен. Обикновено моите аватари изразяват чувство, ето защо е Лунатааа... :blink:
Гадаейки по аватари, така като прелистих, само този на Uran ми импонира по положителен начин. Уинона Райдър е символ на красива и деликатна жена. Самата снимка е такава че акцентира по-скоро на символът, а не на самата личност, което би било пошло. Другото са типичните изблици на сексуалност, детинщина, символизъм, цветенца, животинчета, перчете... Т.е. това което човек може да очаква от средностатистическа извадка, дори и да не очаква да намери себе си в нея...
neo, Това е малко грубо от твоя страна.. само защото ти си човек, който има нужда да намери себе си, да се познае в другите за да има усещане за разпознаване, одобрение, разбиране и че не си единственият, самичък. Ти си може би малко като вълк единак, аутсайдер. Другите хора не ти допадат толкова защото не се връзват с твоя вътрешен свят, далечни са ти. Чувстваш се малко отхвърлен понякога, като отчужден, сам самичък и единствен.. и за това се чувстваш по-добре когато отхвърлиш другите - като пошли. Все едно те за това са толкова различни от теб. Така ли го чувстваш?
Всъщност това ми е познато, вероятно и на други. Чувстваш се различен и понякога можеш да имаш чувството че това е лошо. А понякога си мислиш дали не си странен. Трудно можеш да осъществиш душевна връзка с другите, но ако попаднеш в ситуация че да се сближиш с човек много различен от теб ще осъзнаеш, че всички дълбоко в същността си не сме толкова различни. И търсим и имаме нужда от едно и също, имаме сходни страхове и т.н.т..