Наричат го още вечният младеж.
Според вас кои аспекти показват, че си имаме работа с такива хора? Познавате ли такива и кое в наталната им карта показва точно това?
http://nb.nadezhda.org/podr.html?id=40 Вечното момче - за Питър Пан и Белия Принц
Или защо жените се влюбват в необвързващите се мъже.
Вечното момче - за Питър Пан и Белия Принц
Той е жив, забавен, духовит, сърдечен и много мил. Младее – дори и да наближава 40-те. Забавно е да се говори с него. Забавно е да се флиртува с него. Забавно е да се излиза с него. Умее да омайва. Действа като глътка свеж въздух. И оставя впечатлението, че всичко е прекрасно.
Докато нещата не станат сериозни.
Или за да сме по-точни – докато жената не се опита да направи нещата сериозни.
И тогава нейният очарователен съвременен принц светкавично разкрива другата страна на своята природа – своя доведен до съвършенство талант да се измъква и, ако нещата загрубеят - своята безмилостна категоричност, когато слага края.
Диагнозата на приятелките е категорична – поредният кретен, разбил сърцето ви.
Диагнозата на психолозите – мъж, който твърде силно се идентифицира с архетипа на Puer Aeternus или вечното момче.
С това объркващо на пръв поглед понятие последователите на Юнг определят един конкретен тип мъже, които твърде дълго остават дълбоко свързани с чертите, проявите и психологията на 18-20 годишните младежи. Корените на "диагнозата" ни отвеждат до античността – до детето бог Иакх от "Метаморфози" на Овидий, което по-късно започва да се идентифицира с Дионис и Ерос.
В своя "Лексикон", посветен на аналитичната психология на К.Г. Юнг, известният психолог Дарил Шарп определя този тип мъже като водещи един непостоянен, вечно подчинен на очакването и не-усядането живот поради постоянния си страх да изпаднат в ситуация, от която може да се окаже невъзможно да избягат. В най-авторитетно изследване по въпроса "Проблемът за Puer Aeternus" Мари-Луиз фон Франц от своя страна разсъждава, че най-ужасното нещо за този тип мъже е да се обвържат или да бъдат ангажирани с нещо конкретно. За тях всяка обичайна, типична ситуация е ад.
Така че всяко женско желание за по-голяма ангажираност, всяка мисъл за съжителство или, недай си боже, за брак, за този тип мъж са равносилни на затвор. И той поема по единствения познат и сигурен път – този на отстъплението. Защо избира този път? Не може да обясни. И е прав. Поне в това не ви лъже.
Някъде далеч в миналото му нещо изначално и много дълбоко се е объркало. Объркала се е първата му, най-значима и незабравима негова любовна история – тази със собствената му майка. Тя може и да е била прекрасна история. Дори твърде прекрасна. Проблемът е, че по някакъв начин го е лишила от способността или желанието да поеме риска от отговорността и болката, които носи съзряването и някъде много дълбоко и несъзнателно той е отказал да порасне. И това се е превърнало в източника на всичко прекрасно и ужасно в неговия живот. Защото неспособността му да се задържи на едно място не се отнася само до жените в живота му. Тя засяга и работата му. Докато е вдъхновен , този тип мъж е в състояние да работи и цяло денонощие без да мигне. В мига, в който се появи рутината и той няма възможност да я прекъсне, да попътува, поспортува (екстремно по възможност) или просто да зачезне – тогава той губи интерес. За него винаги някъде там дебне нещо по-интересно и привлекателно.
Не трябва и твърде прибързано този тип мъже да бъдат обвинявани, че са неверни. Не, те са верни – много при това. Проблемът е, че са верни на всички жени и никога на една-единствена. Те са се посветили на постоянното търсене на Прекрасната и Съвършената, в която да преоткрият майка си – впускат се и задействат цялото си очарование и артистизъм в нейното покоряване. Имат я. И се разочароват. В крайна сметка съвършени жени няма, нали? И изобщо – коя ли от нас може да издържи на тайничката и неосъзната конкуренция с мама?
http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=814&sid=5090518fade88a71d4208169b0b1409a МнениеПуснато на: Пет Апр 16, 2010 9:12 pm Заглавие: Проблемът за PUER AETERNUS на Мари-Луиз фон Франц Отговорете с цитат
Книгата е част от серията "Студии по юнгианска психология от юнгиански аналитици", и съдържа множество лекции (представени в института "Карл Густав Юнг" в Цюрих, през зимния семестър на 1959-1960 година), които разглеждат проблема за Puer Aeternus. Включени са анализи на следните произведения:
1. Малкият принц от Антоан дьо Екзюпери
2. Царството без пространство от Бруно Гец
Периодично ще помествам на части анализа на "Царство без пространство", на Бруно Гец.
Част от първа лекция:
Puer Aeternus е името на бог от античността. Самите думи идват от Метаморфози на Овидий и се прилагат към детето-бог в елевсинските мистерии. Овидий говори за детето – бог Иакх, наричайки го puer aeternus, и изтъквайки ролята му в тези мистерии. По-късно детето-бог се идентифицира с Дионис и бог Ерос. Това е божественият младеж, който се ражда в нощта на тази типична елевсинска мистерия на култ към майката и който е един вид спасител. Той е бог на растежа и възобновяването, бог на божествената младост и отговаря на източни богове като Тамуз, Атис и Адонис. Значи, названието puer aeternus означава вечна младост, но ние го използваме и за описание на известен тип млади мъже с изразен майчин комплекс, които се държат по определен начин.
По принцип мъжът, който се идентифицира с архетипа на puer aeternus, остава твърде дълго с младежка психология-т.е. всички онези характеристики, нормално за младеж на 17-18 години, продължават и в по- късния живот и в повечето случаи придружени с подчертана зависимост от майката...
Такива хора изпитват големи затруднения в адаптирането към социалната ситуация и в някои случаи проявяват фалшив индивидуализъм, в смисъл, че като нещо много специално , човек няма нужда да се адаптира, защото това би било невъзможно за такъв скрит гений и т.н. Може да се проявява и арогантно поведение към други хора, което се дължи едновременно на комплекс за малоценност и лъжливи чувства на свръхценност. Такива хора трудно намират подходящо занятие, защото на каквото и да попаднат то никога не е точно или приблизително точно това, което искат. Винаги има някой Косъм в супата. Жената също никога не е търсената: тя е едно приятно гадже, но винаги има едно „но”, което спира всякаква определена привързаност. Това води до една форма на невроза, която Байнис описва като „временен живот”, т.е странната нагласа или чувството, че човек още не е в реалния живот. Той върши едно или друго но когато става дума за жена или за работа, все не е това, което се търси, и винаги си фантазира, че някога, в бъдеще, ще дойде истинското нещо. Ако тази нагласа продължава, това означава траен вътрешен отказ да се отдадеш. Заедно с това в по- голяма или по-малка степен върви един комплекс на Спасителя или Месията – тайната мисъл, че един ден ще успееш да спасиш света: ще откриеш последната дума във философията, религията, политиката, изкуството или нещо друго. Това може да стигне до наченки или до патологична мегаломания чрез идеята, че твоето време „тепърва ще настъпи”. За такъв мъж най – ужасното нещо е да бъде ангажиран по какъвто и да било начин. Той изпитва огромен страх да се обвърже, да се потопи напълно във времето и пространството и да бъде отделно човешко същество, каквото е. Винаги се страхува да не бъде хванат в ситуация, от която е невъзможно да се измъкне. Всяка обичайна ситуация е ад.
Нещото което той абсолютно отрича, е отговорност за каквото и да било, както и да понася товара на дадена ситуация.
Общо взето, положителното качество на подобни младежи е известна духовност, която идва от относитлно близкия контакт с несъзнавваното. Много от тях притежават младежки чар и вълнуващото усещане на глътка шампанско. С тях е много приятно да се говори. Имат интересни неща за казване и действат ободряващо върху събеседника. Не харесват конвенционални ситуации, задават сериозни въпроси и се насочват право към истината. Те търсят една истинска религия, нещо характерно за младежите до 20 годишна възраст. Обикновено младежкият им чар остава и в по-късните фази на живота, но има и един друг тип puer aeternus, който не проявява чара на вечната младост и в него не свети архетипът на божествения младеж. Напротив, той живее в постоянен унес и това също е типична младежка характеристика. Но сънливата дрямка е само външен аспект и ако проникнете през него, вътре ще откриете живо въображение...
Казаното до тук е кратко описание на основните черти на някои млади мъже, които хванати в майчиния комплекст се идентифицират с puer.