Същата дефиниция срещнах и във форума на astrologyweekly:
Oriental and occidental only count as far as the opposition to the Sun, then the other one takes over. Like, if you were to go to the left of the sun and count your oriental planets, the oriental part of your chart would effectively end when you got the degree opposite the degree of your sun, then any planet that occupies a degree from the opposition to the conjunction of the sun would be occidental. So, there is definitely a cut off point and if you don't have anything there, then you have no oriental planet and you can definitely have more than one planet being either occidental and oriental.
С други думи, поставяме знака и градуса на Слънцето на Асцендента и планетата, която е най-близо до него и се намира над хоризонта, т.е. в горната хемисфера, се счита за ориентална.
Така можем да видим кои планети са източни и кои са западни спрямо Слънцето. Ако символично ги придвижим от точката на изгрева към зенита, можем да видим коя от планетите ще кулминира първа.
При мен, ако гледам само планетите от септенера, само Марс е преди Слънцето. И наистина проявявах марсови заложби съвсем несъзнателно и инстинктивно в предучилищна възраст, преди да тръгна на училище и да ме "социализират". За касапската си страст мисля, че съвсем наскоро бях споделила (с уклон към хирургията
). А когато тръгнах на училище, изникна проблем с липсваща физическа подготовка, в това отношение бях доста зле. Към втори-трети клас започнаха да се проявяват способностите по Меркурий и Венера - двете планети вървят след Слънцето, в същия знак.
Всички останали планети от септенера са ми под хоризонта, от които най-късно ще изгрее и кулминира Сатурн, от гледна точка на Слънцето той е залязъл и се движи към надира. Затова предполагам, че плодове от положения труд и признание ще има на доста по-късен етап в живота (Сатурн е в знака Лъв), с това си обяснявам защо тригонът му със Слънцето дава много бавна материализация на резултатите.