"Човекът"

? всъщност пиша по социални теми на други места, където организираме едни протести, дела срещу гадния свят и експлоататорите олигарси и т.н. , но тук съм да нищя моя си характер и на другите. За сега астрологията не я свързвам със социалните ми интереси.
В един момент осъзнах, че ако нямах никакви проблеми, въобще може би щях да си гледам личния кеф, но по някакъв начин обикнах страната си и отдавна съм искал с нещо да бъда полезен за промяната на статуквото: да бъдем по-добри и помагащи си един на друг, като народ; по-солидарни; да не се чувстват хората изоставени и т.н. Само че в един момент осъзнах, че трябва и личните си проблеми да решавам (не говоря само за материални)^2*sqrt(глупаво е да си мислиш, че помагаш на света, ако не можеш на себе си или на най-близките си), но се оказва, че не е ей така- "щрак" и готово. Смесено е всичко, хем съм егоист, но в една друга плоскост и аспект, хем склонен към алтруизъм, но това по-скоро е от гузната ми съвест, знам ли ? Търся равновесие. Интересувам се от хората, когато мога да им помогна, иначе не искам да им преча, мога само да им съчувствам, ако нещо ме докосне. Да, дете съм. Странното е, че като по-малък се държах като възрастен, а сега сякаш се опитвам да изживея детството си, което беше някак скучно и еднообразно. Не обичам да виждам хора, които в себе си имат тъжно дете, което е потиснато, за сметка на сухия възрастен разсъдък. Искам да си порасна и това е

Късно или не, не ме интересува.
Само че не обичам да мрънкам пред хората, по-скоро съм обсебен от собствените си мисли и терзания. Опитвам се да спра със ужасната самокритика и да се науча да не правя трагедии, когато някой друг ме критикува, да не се мразя и т.н. Общо взето съм едно същество, което веднага се съгласява, когато му кажат някаква гадна истина в лицето, стига да е истина. Да се работи с мен, верно не е лесно, защото съм разсеян, но иначе не мрънкам.
По-скоро съм страхлив, вманиячвам се в идеи, но амбициите винаги са ме дразнели, харесвам неконвенционалните хрумвания и проекти. Мързелив съм (не винаги), но мързелът за мен е сипмптом, а не причина. Ставам работохолик в начинания, където има страст. Така мисля.
Сигурен съм, че и аз имам грешни представи за какво ли не. Но кой ги няма? Може би козирозите?