Ами, Анабел, например в една такава ежедневна ситуация аз как виждам нещата относно огнените Луни. Да кажем, докато режем нещо са любимата си манджа, си режем пръста. Това, което правя аз е просто спокойно да го измия, да отида да взема от аптечката лекопласт или нещо и да го превържа. Няма ух, няма ах, няма ех. За да чуеш звук от мен, трябва да е изхвърчал пръст, или нещо. :blink:
Ако, да кажем, до себе си имам приятелка с огнена луна и заедно режем ... лука и тя се пореже, дори драскотината да е малка, ще се започне - Охххх, пръстаа мии, нарязах гоо, болии меее, вижжжж колко много се нарязааах, виж колко ме боли.
Аз определено не се имам са мерило за адекватни реакции, тъй като моите са твърде обрани и флегматични даже, но излишното словоизлияние и драматизирането за подобни малки неща ме изнервят понякога.
Огнените луни не създават атмосферата на истинска тъга и безнадежност около себе си, колкото .... не знам, все едно има психологически модел че ТРЯБВА да има реакция и ТРЯБВА всички да разберат. Водните луни са ... да не говорим ... дъжда валии, аз съм тъжеен, истинскиии тъжееен, ненужен на света и т.н, атмосферата там е наистина потискаща. Напоследък повече се разбирам с въздухарчета, преди ми бяха нещо много дистанцирани и бях повече по огнените даже, но нещо съм се сбъркала. :rolleyes: Със земните винаги е имало любов и винаги ще има. :rolleyes:
Иначе относно оффтопика, Асцендент Дева съм.