Аз съм гледала повечето серии от любопитство. Ако щете дори и от професионален интерес. Един приятел все ме кара да се пробвам да му напиша сценарий, а аз приемам предложенията му на майтап, защото си мисля, че нямам достатъчно данни. Но на фона на родните сценаристи съм един малък Стендал

Винаги съм се интересува много от музика, смея да кажа, че имам доста добра и разнообразна музикална култура. Отскоро започнах да трупам познания и да чета повече и за киното. Темите близки до изкуството са ми слабост. Способна съм да гледам дори и най-вкисналата боза, само за да й направя подробна дисекция след това, която включва и психо-профил на сценаристите и актьорите. Само да има кой да ме слуша

За мен "Седем часа разлика" е поп-фолка в телевизията. И перверзията в киното. Това последното, понеже преди да започнат да го излъчват отвсякъде Халваджиян се пъна да обяснява как го били снимали като кино. Ако трябва да съм обективна, първите серии вярно бяха сносно заснети и монтирани. А е поп-фолка, защото фабулата се развива като в текст на Сашка Васева от златните й години. Почва се с някакви долари и марки, после идва всесилния и единствен Гошко, накрая малко цици, бой и силиконови чорапи докато не се върнем пак до кинтите и прозрението, че в тоя живот всичко е заради тях.
Но все още имам изключително пъстър спомен за впечатлението, което остави у мен първия епизод. Не ми се вярваше, че някой е способен да събере всички клишета за мутрите и певачките и от това да направи филм. Всяка сцена, всяка реплика бяха като извадени от мокрия сън на шестокласничка, която е виждала много мутри, бизнесмени, политици и съдии и дори си е говорила с тях. Докато ги гледа на снимка. Ако пък се случи да й отговорят, то значи е хванала някоя от изявите им по телевизията.
Аз съм просто устроен човек. Мисля и действам простичко. Затова все съм живеела с представата, че за да играеш големи игри, трябва да умееш да бъдеш над собствените си емоции и трябва да не си тъп. Ваня Цветкова е страшна мадама, при това умна. А съвпадът й Марс-Сатурн се усеща веднага и още повече ме кефи. Но аз като един прост зрител някак не мога да допусна, че истеричка, чиито полюции за отмъщение стигат до това да обезчести нечий мъжки задник, би могла да дърпа конците дори и в кукления театър, пък какво остава за голямата игра.
Продължавам да гледам епизодите макар и не редовно само заради Калин Сърменов. Ако бях мъж, щях да съм Калин Сърменов. Добре че е той, за да издялка от мозъчните спазми на сценаристите нещо подобно на сериал.
Мистериозен близнак, който отмъщава за смъртта на брат си; бой и е....; певачици; недъгав руски мафиот, който прилича на инвалид, ама забележете НЕ е; много страшни мутри-шизофреници и поети; мъжка проституция и хомосексуалисти. Е, българските "творци" вярно живеят в някъв много тъп филм. В цялата фабула прозира единствено съжалението им, че през 90-те години по-способните и хитри от тях са направили по някой лев, а те са сервирали коли на морето и са получавали множествен оргазъм при всеки бакшиш от три долара. И ако тъгата в техния живот е, че не са оползотворили възможностите на свободията през 90-те, то аз съм родена в началото на мъките им и не давам пет пари за умението им да пресъздадат в костюм оня хулиган от блока, който ги е джобел всеки ден. Мечтая си някой да ги събере и мило да се обърне към тях като им съобщи: "Дами и господа, 1992 г. безвъзвратно отмина и остана в историята. Сега сме 2012 г. Носталгията по прехода беше романтична до преди пет години. Сега е жалка и с всяка изминала година става все по-смехотворна".
пфф...излях се
