Здравей Гост

Защо приемаме толкова лично?

  • 278 Отговора
  • 49841 Прегледи
*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #100 -: Март 30, 2012, 08:25:16 pm »
Напиши 2-3 реда за благотворителността и гладуващите в Африка и ходи на мис "Добруджанска слива".

Най-хубавите сливи са в Кюстендилско. 
Но и в нета има достатъчно неопрашени... ;D
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Asol

  • ***
  • 4140
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #101 -: Март 30, 2012, 08:27:40 pm »
Колкото и да не им се вярва на някои има хора, които са по-емпатични.

*

Stella

  • ****
  • 7765
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #102 -: Март 30, 2012, 08:36:52 pm »
"Според швейцарския психолог Карл Юнг, интуицията е един от четирите психологически типа или функции на егото. В този ранен модел на личностната психика, интуиция е противопоставена на усещанията по една ос, а чувствата са противопоставени на мисленето по друга ос. Юнг твърди, че в дадена личност, една от тези четири функции е първична, най-изявена и развита в съзнанието. Противоположната функция обикновено е слабо развита в същото лице. Останалата двойка (от другата ос) е съзнателно активна, но в по-малка степен в сравнение с основната функция. Тази схема е може би по-познатата днес като Типовете индикатори на Майерс-Бригс."
 

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

*

Divna

  • ***
  • 2478
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #103 -: Март 30, 2012, 08:37:06 pm »

Романтика, ти сама вярваш ли си фалшивата съпричастност? Това, за да се почувстваш удовлетворена колко "стойностен и добър човек" си ли го правиш?
Първо, с въпросния човек в няколкото случаи, в които сме имали повод за разговор сме имали и конфронтация. Но аз отчитам това като своя грешка. С един маргинализиран идиот не трябва да стигаш до конфликт, защото ако си по-разумен би трябвало да го предотвратиш. Второ, аз в личен разговор с идиоти не влизам, за да му казвам какво мисля за него и трето - аз не съм малоумна, за да си създавам проблеми с него. Ти нямаш идея за каква отрепка става дума и си говориш на изуст. След като той ми държа тон са му забранили да доближава сградата, където работя, защото ме заплаши с физическа разправа. А както споменах, но може би не достатъчно, за да го осмислиш, той е тъп и злобен алкохолик, което означава много, много опасен.
С плоските си съждения толкова обезсмисляте понятия като помощ, съпричастност и обич.
Уж всеки имал възможност за избор, но човекът, за когото говорим задължително е станал неудачник заради такива като мен. Уж всеки имал възможност за избор, но на този трябвало да му се помогне. Що? Нали сам си го е избрал - нека му е гот.

Романтика, виждам, че добре си развила тезата за вътрешната красота. Напиши 2-3 реда за благотворителността и гладуващите в Африка и ходи на мис "Добруджанска слива".

П.П. Мога да те запозная с него да му помогнеш ти. А, кво ще кажеш?

SOS ...!  ;D

*

Papy

  • ***
  • 4343
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #104 -: Март 30, 2012, 08:41:08 pm »
ама дивна- как ме изпревари...

само защо не е почернено
Цитат
са му забранили да доближава сградата,...,защото ме заплаши с физическа разправа
:-\

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #105 -: Март 30, 2012, 08:42:23 pm »
Конкурса за сливи можем да го пренесем и тук.  ;D
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #106 -: Март 30, 2012, 08:48:07 pm »

Романтика, ти сама вярваш ли си фалшивата съпричастност? Това, за да се почувстваш удовлетворена колко "стойностен и добър човек" си ли го правиш?
Първо, с въпросния човек в няколкото случаи, в които сме имали повод за разговор сме имали и конфронтация. Но аз отчитам това като своя грешка. С един маргинализиран идиот не трябва да стигаш до конфликт, защото ако си по-разумен би трябвало да го предотвратиш. Второ, аз в личен разговор с идиоти не влизам, за да му казвам какво мисля за него и трето - аз не съм малоумна, за да си създавам проблеми с него. Ти нямаш идея за каква отрепка става дума и си говориш на изуст. След като той ми държа тон са му забранили да доближава сградата, където работя, защото ме заплаши с физическа разправа. А както споменах, но може би не достатъчно, за да го осмислиш, той е тъп и злобен алкохолик, което означава много, много опасен.
С плоските си съждения толкова обезсмисляте понятия като помощ, съпричастност и обич.
Уж всеки имал възможност за избор, но човекът, за когото говорим задължително е станал неудачник заради такива като мен. Уж всеки имал възможност за избор, но на този трябвало да му се помогне. Що? Нали сам си го е избрал - нека му е гот.

Романтика, виждам, че добре си развила тезата за вътрешната красота. Напиши 2-3 реда за благотворителността и гладуващите в Африка и ходи на мис "Добруджанска слива".

П.П. Мога да те запозная с него да му помогнеш ти. А, кво ще кажеш?

SOS ...!  ;D

Divna, чети по два пъти преди да пишеш. Ясно съм обяснила, че ми се е налагало да разговарям с него по работа, но в личен разговор не съм и няма да влизам. Конфликтът ни отново е бил свързан с работата, а не личен. И да, подхождам емоционално, защото не можеш да си представиш какво е една утайка да стои и да ти държи тон. Нямаш представа колко сила и воля ми е коствало да остана спокойна, за да си останем с глупавия спор, а не да се стигне до истински конфликт. Просто успях да спра навреме и да се контролирам. Ако се нуждаеш, ще ти го обясня още веднъж.

П.П. А това, че ми се наложи изобщо да познавам и да говоря с такъв човек е заради криворазбраната благотворителност на един друг човек. Щото той не взе отрепката при него, в неговата фирма, а я прати при мен и колегите ми. То всеки може така да е съпричастен.
I learned a lot of great lessons from a few fucked up people.

*

Divna

  • ***
  • 2478
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #107 -: Март 30, 2012, 08:57:47 pm »

Романтика, ти сама вярваш ли си фалшивата съпричастност? Това, за да се почувстваш удовлетворена колко "стойностен и добър човек" си ли го правиш?
Първо, с въпросния човек в няколкото случаи, в които сме имали повод за разговор сме имали и конфронтация. Но аз отчитам това като своя грешка. С един маргинализиран идиот не трябва да стигаш до конфликт, защото ако си по-разумен би трябвало да го предотвратиш. Второ, аз в личен разговор с идиоти не влизам, за да му казвам какво мисля за него и трето - аз не съм малоумна, за да си създавам проблеми с него. Ти нямаш идея за каква отрепка става дума и си говориш на изуст. След като той ми държа тон са му забранили да доближава сградата, където работя, защото ме заплаши с физическа разправа. А както споменах, но може би не достатъчно, за да го осмислиш, той е тъп и злобен алкохолик, което означава много, много опасен.
С плоските си съждения толкова обезсмисляте понятия като помощ, съпричастност и обич.
Уж всеки имал възможност за избор, но човекът, за когото говорим задължително е станал неудачник заради такива като мен. Уж всеки имал възможност за избор, но на този трябвало да му се помогне. Що? Нали сам си го е избрал - нека му е гот.

Романтика, виждам, че добре си развила тезата за вътрешната красота. Напиши 2-3 реда за благотворителността и гладуващите в Африка и ходи на мис "Добруджанска слива".

П.П. Мога да те запозная с него да му помогнеш ти. А, кво ще кажеш?

SOS ...!  ;D

Divna, чети по два пъти преди да пишеш. Ясно съм обяснила, че ми се е налагало да разговарям с него по работа, но в личен разговор не съм и няма да влизам. Конфликтът ни отново е бил свързан с работата, а не личен. И да, подхождам емоционално, защото не можеш да си представиш какво е една утайка да стои и да ти държи тон. Нямаш представа колко сила и воля ми е коствало да остана спокойна, за да си останем с глупавия спор, а не да се стигне до истински конфликт. Просто успях да спра навреме и да се контролирам. Ако се нуждаеш, ще ти го обясня още веднъж.

П.П. А това, че ми се наложи изобщо да познавам и да говоря с такъв човек е заради криворазбраната благотворителност на един друг човек. Щото той не взе отрепката при него, в неговата фирма, а я прати при мен и колегите ми. То всеки може така да е съпричастен.

 ;D Просто ти се радвам на начина на визуално описване на конкретна личност.  ;D Стана ми смешно, само това е и реших да го споделя с останалите.  ;D

Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #108 -: Март 30, 2012, 09:11:31 pm »
The_One, доста глуповат коментар и съвет от твоя страна. Но ти благодаря, за което.
От него се видя ясно, че хората ще стават все по-тъпи пичове.

Вече съм писала за благотворителността и гладуващите деца в Африка, но явно си изпуснала.
В момента защитавам правата на хлебарките-албиноси.
Нямам амбиции за мис, оставям го на теб. И без това, си спомням едно твое мнение, в което споделяше, че ти се ходи на басейн, тъкмо - компот от сливи ;)
Basta.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #109 -: Март 30, 2012, 09:17:11 pm »

Романтика, виждам, че добре си развила тезата за вътрешната красота. Напиши 2-3 реда за благотворителността и гладуващите в Африка и ходи на мис "Добруджанска слива".

П.П. Мога да те запозная с него да му помогнеш ти. А, кво ще кажеш?


Имаш проблеми с Марс!

Щооо? ;D

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

Papy

  • ***
  • 4343
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #110 -: Март 30, 2012, 09:21:37 pm »

Имаш проблеми с Марс!

Има  ;D, ама още не го знае, защото е млада...ще й мине :)

*

venerra

  • **
  • 1416
    • http://hristu.net/
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #111 -: Март 30, 2012, 09:22:37 pm »
romantica, май малко преиграваш  ;)
има и такива противни хора, на които не може да се помогне, най-малкото, защото те самите не го искат.въпрос на личен избор.  за съжаление такава е реалността.
Направи живота си такъв, какъвто го искаш, за да му се насладиш напълно.
Погледнеш ли навън, мечтаеш, погледнеш ли навътре - пробуждаш се. - Карл Юнг

*

Papy

  • ***
  • 4343
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #112 -: Март 30, 2012, 09:31:00 pm »
romantica, май малко преиграваш  ;)
има и такива противни хора, на които не може да се помогне, най-малкото, защото те самите не го искат.въпрос на личен избор.  за съжаление такава е реалността.
Тука вече се съгласявам, да не говорим, че има не една и две религии, в които непоисканото добро не е добро

Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #113 -: Март 30, 2012, 09:34:44 pm »
Какво ми е на Марса? Ама честно - все ми се иска някой съвсем обективно да каже нещо, без да ми спестява нито хубавото, нито не чак до там приятното. Та...какво за Марса?
И хайде по-бързо да го разнищим Марса, че в 10 трябва да излизам, а съм по-любопитна от стадо лисици  ;D
I learned a lot of great lessons from a few fucked up people.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #114 -: Март 30, 2012, 09:35:28 pm »
romantica, май малко преиграваш  ;)
има и такива противни хора, на които не може да се помогне, най-малкото, защото те самите не го искат.въпрос на личен избор.  за съжаление такава е реалността.

Тук всички преиграват... ;D...Или проектират :haha:
Нищо лошо няма в това...Аз поне не намирам...
Но усещам...как някой ще се затрие...Имам...интуиция :rolf: :haha: ментална, емоционална, визуална...практична.... :haha: :cry3: :haha:...,абе травиална според ФРОЙД...

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #115 -: Март 30, 2012, 09:38:09 pm »
The_One, доста глуповат коментар и съвет от твоя страна. Но ти благодаря, за което.
От него се видя ясно, че хората ще стават все по-тъпи пичове.

Вече съм писала за благотворителността и гладуващите деца в Африка, но явно си изпуснала.
В момента защитавам правата на хлебарките-албиноси.
Нямам амбиции за мис, оставям го на теб. И без това, си спомням едно твое мнение, в което споделяше, че ти се ходи на басейн, тъкмо - компот от сливи ;)
Basta.

Зашеметена от твоята оригиналност и словесна еквилибристика ще се оттегля. И без друго ми е трудно да споря с хора, които предизвикат умилението ми - като малки кученца. При такива реакцията ми се изчерпва със снизходителна усмивка и почесване зад ухото. На кученцето де.
 ;D
I learned a lot of great lessons from a few fucked up people.

*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #116 -: Март 30, 2012, 09:38:30 pm »
Какво ми е на Марса? Ама честно - все ми се иска някой съвсем обективно да каже нещо, без да ми спестява нито хубавото, нито не чак до там приятното. Та...какво за Марса?
И хайде по-бързо да го разнищим Марса, че в 10 трябва да излизам, а съм по-любопитна от стадо лисици  ;D

Аз в моя форум ти го казах навремето...,ако си спомняш...в онази нощ..когато те молих...да спреш! ;D
Ти не ме разбра...или не поиска да ме разбереш... ;)
А сега..нека и други да ти го кажат... :P...може би ще съумеят да го направят по-добре от мен... ;D ;)
Но , ако ти е нужно можем да говорим за него...някой ден не сега...щото умирам от смях и не ми е до сериозни теми... ;)

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #117 -: Март 30, 2012, 09:38:33 pm »
Но усещам...как някой ще се затрие...Имам...интуиция :rolf: :haha: ментална, емоционална, визуална...практична.... :haha: :cry3: :haha:...,абе травиална според ФРОЙД...

 ;D ;D Инстинктивна - огнена!  :29:
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #118 -: Март 30, 2012, 09:39:57 pm »
Ама забелязвате ли как на 5 фронта се водят 5 разговора на съвсем различна тема и всички говорим сами на себе си в уединение със собствената си диагноза  :haha:
I learned a lot of great lessons from a few fucked up people.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Re: Защо приемаме толкова лично?
« Отговор #119 -: Март 30, 2012, 09:41:51 pm »
При такива реакцията ми се изчерпва със снизходителна усмивка и почесване зад ухото. На кученцето де.
 ;D

А котенцето не го ли сърби от време на време? И то душа носи, човещинка е!  ;D
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.