"Астрологията не е наука на констатациите, а приложна наука на трансформациите, аз поне така я приемам"
Да, съгласна съм. Астрологията не ни изправя пред свършен факт или определено /и статично/ статукво... нещата се променят, ние се променяме, а заедно с нас се променя и заобикалящата ни действителност, т.е. според някои /астро-/психолози това, което *реално* ни се случва, е проекция на вътрешното ни състояние и нагласа, светоусещане и начина, по който възприемаме заобикалящия свят с всичките му "атрибути" :blink:
И конкретно за това, че "немалък % от хората имат точно същите проблеми в любовта *като Венера-Плутон* и всеки да си ровичка из картата като кокошка, за да си дири причината навън?" - и vice versa - възможно е аналогичен "проблем" да съществува във вид на един или повече плутонови аспекти в картата и въпреки всичко да не се прояви в истинската си светлина и дори да не се проектира :rolleyes: Възможно е и аспектът Венера-Плутон /или който и да било друг аспект с плутонов привкус/ дори да не се "живее" съзнателно, тоест нито ще го дефинираме като "проблем", нито ще сме склонни да се изплъзваме, да бягаме от неудобствата, които поражда, чрез проектиране върху отсрещната страна, върху другите, върху партньора... :ph34r:
Или пък... да речем, в една натална карта /понеже си говорим за астрология/ липсват каквито и да било /напрегнати/ плутонови аспекти, нито пък акцент върху Скорпион/8 дом, но въпреки това индивидът буквално е обсебен от плутонови чувства - ревност, стремеж към контрол "на всяка цена", манипулация, недоверие, предпазливост... Как да си го обясним тогава - от чисто астрологическа гледна точка? Може би тогава Сатурн е "виновен"?
Въпросите са безкрайни, отговорите са... вътре в нас :unsure:
