излагам се
[гл.] показвам се, явявам се
[гл.] обяснявам се, изказвам се, развивам мислите си, приказвам, говоря, казвам, изразявам се, поддържам
[гл.] засрамвам се, срамя се, ставам за срам, ставам за резил, компрометирам се, сконфузвам се, кепазя се, посрамвам се
[гл.] рискувам, заплашен съм, застрашен съм, съм в опасност
Достойнство e термин, използван в морала, етиката и политическите дискусии, за да означи, че хората (но също и живите същества като цяло) имат правото на уважение и етично третиране. Това е резултат от концепцията от времето на Просвещението за вътре-присъщите и заложени, неотменими права. Терминът се употребява за да означи уважение и статус, той описва хора притежаващи голямо достойнство, в смисъла на заслуги или високо социално положение (аристокрация), а също е и използван често за да покаже, че някой не получава акуратното ниво на уважение или дори, че не успява да третира себе си с достатъчно самоуважение.
Самоуважението е качество на личността, отнасящо се до общата оценка или преценка на човек за собствената му стойност като човешко същество.
Самоуважението включва в себе си убеждения (Например Аз съм компетентен-некомпетентен) и емоции (например триумф-отчаяние, гордост-срам).
Психолозите обикновено разглеждат самоуважението като трайна личностна характеристика (черта самоуважение), макар да може да се появят нейни кратки вариации (състояние на самоуважение).
Комплексът за малоценност е изследван най-вече от Алфред Адлер, който го превръща в основа на своята психологическа теория. Това чувство се заражда в детството, когато субектът осъзнава природната си слабост. Още в първите си години детето си дава сметка, че го заставят да върши това, което не желае, и не му позволяват да направи това, което би искало. По отношение на възрастния то се намира в положение на подчиненост, понякога тягостна за него. Ако родителите изискват от детето си да постъпва свръх неговите възможности, чувството за непълноценност се затвърждава и установява трайно със своите потискащи последствия. Детето се затваря в себе си, избягва действието и намира спасение в утешителните мечтания, лекувайки раните си с илюзии. Понякога комплексът за малоценност кристализира около действителен недъг (говорно разстройство, непривлекателност) или около индивидуална характеристика, преценявана като отблъскваща (нисък ръст, лунички). Най-често той става повод за подценяващо поведение (грубост, подигравателност, деспотизъм, самохвалство) или се изразява в депресивни мисли. За да се избегне създаването на комплекс за малоценност, е необходимо да бъдат насочени усилията към създаването около детето на климат, който да съдейства за развитието му. Едновременно с приучаването му към необходима житейска дисциплина родителите не трябва да проявяват излишна авторитарност; от друга страна, те трябва да му помогнат да осъзнае своите възможности и своята ценност, като създават около него поводи за успешни прояви.
„Никой не може да те унижи без ти да му позволиш”,
Елинор Рузвелт