Ужасно е това чувство...Чувството за вина е в основата на всичките ни беди...То води след себе си обвинения, страхове, болка...,малоценност...Какво значи чувство за вина... ...Няма 'добро' и 'лошо"...има нарушен баланс...това е всичко...Ние сме тези, които си вменяваме вина...и умеем дори да манипулираме себе си...
Ние умеем по най-лесния начин да накажем себе си...,вместо да се освободим...и продължим....

Мога още много да пиша...Няма да съм първата , нито последната... ...която разсъждава в/у това...,но от астрологична гледна точка...къде се крие в картата чувството за вина...според Вас?  И къде е съвестта...Има ли я?  Астро констелации и конфигурации...Хайде да поговорим...Може би ще стигнем до някъде...,ако не до края!

Интересна тема и полезна, бих се радвала да я обсъдим астрологично.

Според мен чувство за вина вменяват слабите духом хора - онези, за които няма друг, по-интелигентен начин да постигнат желаната цел или които не смеят да признаят пред себе си "тъмните" си страни и ги проектират отсреща, за да могат те да останат "бели и добри" в собствените си представи.

По Сатурн е и вината, и съвестта, и отговорността, по Луната е чувството, усещането, особено когато говорим за механизми, въздействащи на под- и несъзнателно ниво.

Според мен чувство за вина вменяват слабите духом хора - онези, за които няма друг, по-интелигентен начин да постигнат желаната цел или които не смеят да признаят пред себе си "тъмните" си страни и ги проектират отсреща, за да могат те да останат "бели и добри" в собствените си представи.

с това се съгласявам на 100%.

Луната е основната планета отговаряща за внушението. Често свързват изкуството като еманация на красотата с Венера, но изкуството в Европа от Ренесанса насам има само една функция - власт. Тук говоря за телевизия, филми,  за творения на човека (изкуствен - изкуство).

Но има и още един фактор - повторението, което аз свързвам с дева. 

Внушаем може да бъде и Плутон...Луната е интуитивна и прекалено чувствителна...Да , съгласна съм, че е основата...Луната...но вината е по Сатурн...

Познавам един човек който постоянно се дъни, върши глупости и след това много, много страда! Тази негова съвест работи на 100%, както и чувството му за вина.

Има наранена и заблудена луна....от там идват простотиите му според мен...той е толкова безпътен- емоционално..,

сатурн везни 7ми дом в опозиция Марс- Овен, 1ви. За мен съвестта и съжалението за постъпките идва от тук. съвестта  (сатурн,7) вижда ясно (опозиция) спонтанните,необмислените, собствени постъпки (марс,1).

Според мен съжалява когато трябва и когато не трябва. Той често е разочарован от себе си.

Тази тема е много полезна!

Аз като човек,който дълги години е бил потискан от баща си най-вече вербално и с укори, също търся причината за това, че лесно някой ми вменява вина и аз се чувствам гузна, дори да не е така. Случвало ми се е да се извиня на някой, който знам че е зъл и не е бил прав,но само за да знам, че няма хора,лошо настроени към мен. Винаги съм искала всички да са добре, щастливи и да се обичат,но уви.... Та нека поговорим, откъде може да идва това лесно вменяване на чувство за вина? Защо има хора на които не им пука, а други се тресат от това чувство...Да, съвестта и вината са ръка за ръка. Ако няма съвест - няма вина! Е това какво е - възпитание, модели на поведение или?

Тази тема е много полезна!

Аз като човек,който дълги години е бил потискан от баща си най-вече вербално и с укори, също търся причината за това, че лесно някой ми вменява вина и аз се чувствам гузна, дори да не е така. Случвало ми се е да се извиня на някой, който знам че е зъл и не е бил прав,но само за да знам, че няма хора,лошо настроени към мен. Винаги съм искала всички да са добре, щастливи и да се обичат,но уви.... Та нека поговорим, откъде може да идва това лесно вменяване на чувство за вина? Защо има хора на които не им пука, а други се тресат от това чувство...Да, съвестта и вината са ръка за ръка. Ако няма съвест - няма вина! Е това какво е - възпитание, модели на поведение или?

Неувереност и недостатъчна убеденост в собствената си ценностна система. Защото, ако тя е стабилна, няма да има нужда да се сравняваме с критериите на другите, които да ни казват какво да правим и как да живеем. Възможно е също така да сме си прави сами по себе си и по своите собствени критерии, но те да влязат в разрез с тези на групата или на близки хора, и да бъдем отхвърлени - оттам идва конфликтът на ценности: от една страна аз държа на своята среда, но от друга страна държа и на правото да живея, според критериите си и тези две ценности започват да се борят помежду си.

Ако ти Оушън, не държеше на баща си, въобще нямаше да ти пука за неговото мнение.
В действително, ти може никому нищо да не си направила, никаква действителна простъпка може да не е извършена, но понеже се чувстваш зле, че не отговаряш на очакванията му бързаш да се извиниш, за да възстановиш равновесието.

Да,но това се повтаря и сега с мъжа ми, който винаги търси вината извън себе си. Това при него става неконтролируемо и е готов да обиди някой, само защото съществува. Давам ти един пример: той заминава и си е забравил зарядното за компютъра. Обвинява мен, че не съм го оставила на видно място, за да не го забрави. Зимата закъсахме с колата, той изкара мен виновна защото аз съм искала да излезем. Блъсна колата, опитвайки се да я извади от преспата и се разкрещя, че не му помагам с нищо и аз съм виновна. Мога да дам стотици такива примери за моменти в които ме е обвинил за неща които нямат общо с мен, но той винаги се опитва да докаже че е прав. В същото време, друго обвинение от него е,че аз вечно съм спорила с него, а аз просто изказвам мнение. Когато мнението ми е по-различно от неговото, значи това е критика и пак съм винова. Но аз вече се уморявам много от това и взе да ми писва този негативизъм и критицизъм и много скоро може нещата да се развият в друга посока.... Всеки си има търпение. И всички тези ситуации " ядат " от любовта ни....

Да,но това се повтаря и сега с мъжа ми, който винаги търси вината извън себе си. Това при него става неконтролируемо и е готов да обиди някой, само защото съществува. Давам ти един пример: той заминава и си е забравил зарядното за компютъра. Обвинява мен, че не съм го оставила на видно място, за да не го забрави. Зимата закъсахме с колата, той изкара мен виновна защото аз съм искала да излезем. Блъсна колата, опитвайки се да я извади от преспата и се разкрещя, че не му помагам с нищо и аз съм виновна. Мога да дам стотици такива примери за моменти в които ме е обвинил за неща които нямат общо с мен, но той винаги се опитва да докаже че е прав. В същото време, друго обвинение от него е,че аз вечно съм спорила с него, а аз просто изказвам мнение. Когато мнението ми е по-различно от неговото, значи това е критика и пак съм винова. Но аз вече се уморявам много от това и взе да ми писва този негативизъм и критицизъм и много скоро може нещата да се развият в друга посока.... Всеки си има търпение. И всички тези ситуации " ядат " от любовта ни....

Оушън, някои хора са склонни да поемат вината върху себе си за цялото несъвършенство на планетата. Той те е нацелил, че си така устроена или възпитана да поемаш вина и те работи "по този параграф", което не му прави чест. А щом възприема всичко като критика, наистина любовта ви е застрашена. това означава, че все по-трудно ще ви става да разговаряте помежду си. А когато хората спрат да обсъждат вълненията и болките си, тогава какво остава, за да ги свързва. Къде остава интимността?

Мои познати са в подобна ситуация от години и тя го прати на психолог. Но аз съм скептична, че психологът ще помогне, защото трети човек не може да им посредничи да разговарят за проблемите си. Той няма цял живот да е до тях.

Тук не е такава ситуацията. Ние много говорим. Непрекъснато за всичко. Но тези изблици много ме притесняват и като гледам, досега от 3 пъти които ми е обещал че това ще се промени, тц, не става

Тук не е такава ситуацията. Ние много говорим. Непрекъснато за всичко. Но тези изблици много ме притесняват и като гледам, досега от 3 пъти които ми е обещал че това ще се промени, тц, не става

Ми хубаво, ама той се чувства застрашен като говорите, защото приема казаното от теб като критика. Да не би да имаш Сатурн в неативен аспект с някоя негова планета?

Аз приемам като критикари хора с негативен аспект на Сатурн към мои планети - най-тежко при съвпад.
И въпреки, че ме критикуват, сетне аз се извинявам, за да им спечеля брагоразположението. Все едно казвам: "Не ми се сърди, татенце, обещавам да бъда добро момиче". И в един момент ми писва и прекратявам връзката. Разбира се, за да сме били заедно толкова време е имало и други лежерни аспекти, които да ни разтоварват отношенията. нищо не е само черно или бяло  едни взаимоотношения.

бившия ми съпруг: негов Сатурн в съвпад с моя Луна
бившия ми приятел: негов Сатурн в съвпад с мой Марс
настоящ приятел: негов сатурн в съвпад с мой Юпитер.

Хората не се променят.

Хората не се променят.

И аз така смятам. Те само развиват определени свои заложби.

Цитат на: Mirabella в Април 21, 2012, 07:45:31 pm

Хората не се променят.

И аз така смятам. Те само развиват определени свои заложби.

И средата, в която са поставени, може да провокира да се проявят едни заложби и да се потиснат други.

Аз съм с луна съвпад сатурн и постоянно имам чувство за вина.
Към всичко и всеки.
Както и страх.

Аз твърдя, че хората се променят - при КРИЗИСНИ ситуации, но в рамките на вродените му качества.

Астрологично:

Всеки има душа - инстинкти и усещания и вродена памет. И едно куче ги има. Като му говориш миличко идва при теб, като му крещиш и го нараняваш - бяга - Луна.

Но не всеки е развил разума си - Меркурий, Слънце, Юпитер. Разум е когато един човек е нараняван, но знае какво прави и защо го прави (не женски мазохизъм) и може да мине през емоциите си, защото е осмислил, че това болезнено събитие ще му промени живота и него самия (да завършил технически ВУЗ, който не ти харесва, защото цял живот след това, ще имаш бъдеще и добра професия). Тогава има воля (Слънце), не емоции. 

Имаме съвпад - негов Сатурн, мой Юпитер ...

като бях по-малка и в годините през, които ходех на училище и до близкото минало много се поддавах на чувството за вина.....насадените критерии на обществото, вече не ми пука толкова, но това нещо ме преследва отвън...постоянно ми се натяква че правя нещата грешно или не според правилата, но вина не чувствам и съвестта ми е чиста.......по натал имам опозиция Венера/Сатурн и квадратури към Юпитер...Т квадрат.....предполагам това с вината цял живот ще ме преследва дали аз или някой от вън......
скоро се научих да разпознавам, когато се опитват да ти вменяват вина с цел манипулация или пък не ..просто, защото човекът е задръстен с вина и прилага неправилен подход към другите........

Като че ли рачешките и козирогатите Луна са най-чувствителни на тая тема - да им се вменява вина.
Към трайно чувство за вина са предразположени и Луни в твърд аспект със Сатурн, но тук е малко по-различно - също толкова добре се справят и с вменяване на вина, но това се наблюдва при по-инфантилните.

Вменяването на вина е перфектен механизъм за контрол и за прехвърляне на личната отговорност върху чужди плещи.

Аз твърдя, че хората се променят - при КРИЗИСНИ ситуации, но в рамките на вродените му качества.

Всичко, което не е било на повърхността, не  е било демонстрирало, може да ти се вижда като промяна, а всъщост човекът да е изразявал приоритетно други качества, които по-добре са го обслужвали в дадения момент. Съгласна съм, че кризисната ситуация може да подейства като тригер за изваждане на някои скрити качества на повърхността.