Има една страхотна книга "Сатурн - нов поглед към един стар дявол" на Лиз Гриин и там доста добре са казани много неща.
Иначе връзката Луна - Сатурн е неизбежна за нашата реалност - инфантилното дете, оцеляващо крещейки, осланяйки се на емоциите си и инстинктите си и мъдрият старец, който е осмислил реалността и е разбрал, че единственият начин да я "покори" е да я изучи, разбере.
Типичен пример по Сатурн - нямаме място в градовете за едноетажни къщи, мислим, мислим, развиваме инженерните науки и почваме да строим многоетажни къщи (блокове). Така има място за всеки желаещ (по Луна) да живее. Или измисляме метрото, мостовете и т.н....
Европейското разбиране за Сатурн - като нещастия причинени от материята (душатата ти има тяло - трябва да го гледаш, храниш и т.н., студеното ти е, вали те дъжд) е много "наивен". Ведите и Индия са съвсем друго нещо.
Сатурн е преди всичко създателят на съзнание. Всеки има душа, но съзнанието се гради, след като те пуснат в три-измерната реалност и почнеш да се учиш на живееш не с емоции, а с акъл. Иначе как ще оцелееш в 4 измерната, 5 измерната и т.н. реалности.