Изключително малко жени умеят да провокират. При всяка възможност с огромен интерес съм наблюдавала общуване между мъже и жени в различни възрасти и ситуации. Психологията и анализа на околните са ми почти страст. Е, когато жените решат да провокират често се случва да го правят с банални реплики, или с такива, които ги карат някак да...простеят. А жестовете им са меко казано неделикатни и лишени от всякакъв финес и чувство за мярка. Изкуството се състои в беглия поглед за секунди. Нищо друго. Но не беглия празен поглед, а онзи, който има заряд. Има ток. Това или го носиш у себе си, или не. Този поглед създава у мъжа напрежение - "сега тя гледа ли ме, не ме ли гледа. ама дали изобщо ме погледна? защо го направи? защо ме гледа така". И започват да те изследват. В този момента трябва да бъдеш непринудена, а повечето жени точно тогава започват да маниерничат. Обикновено го правят нескопосано и вкарват една смешна, театрална интонация. Изобщо загадката, нюха към играта, към изтънчения лов у българската жена клонят около и под нулата. Особено при момичетата от моето поколение. Те не са, не могат и никога няма да бъдат дами.