Друга тема във форума ме провокира да създам тази, за да не спамя в раздела за астрология.
За мен благотворителността е зловредна. Имам предвид благотворителност като подпомагане на сираци и всякакви директни плащания. Китайците казват "ако искаш да помогнеш на някого - дай му въдица, а не риба".
Никога не бих дала пари на никого. Ако имам достатъчно бих инвестирала в научни изследвания, но там става въпрос за суми от порядъка на стотици милиони и милиарди. Бих поела разноските за образованието на умствено надарено дете. Но подчертавам - само разноски за образованието без глезотии и даване на каквото и да било наготово.
Бих помагала на гениален художник, музикант или писател. Ама наистина трябва да е гениален - Достоевски или Бах на 21 век.

Не давам и никога няма да дам пари или храна на хора по улицата. Така бих им навредила по две линии: първо ги уча, че могат да преживяват вегетирайки, а после им показвам хубави неща, които не могат да си позволят. Мога да нося шоколади и дрехи в домовете за сираци, но какво постигам така? Показвам на някого непозната и прекрасна страна на живота. Която той няма повече да види в своя живот. Далеч по-добре е да създадеш условия на този някой да си осигури прекрасната страна на живота сам, така че да му е сигурна и да я задържи за дълго. 
Всякакви каузи, дарителски кампании и т.н. аз не подкрепям. Това е изкривяване на нашето общество. И понеже съм свидетел на неща, до които едва ли всеки може да стигне, ви съветвам да играете морски шах върху двете си левчета, вместо да ги дарявате някъде някому. Мога да назова хора със значителни финансови възможности, които чрез кампании набират стотинки за лечение. А нужните им пари се равняват на джобните им за месец. Да се самоексплоатираш чрез собственото си здраве е отвратително. За кампаниите за Перник и Бисер мога да кажа толкова много, но ще си позволя само едно - имаше фирми, които бяха готови напълно безвъзмездно да помогнат. Но други не ги допуснаха, за да си разделят даренията. Приключвам до тук с фактите. Пък вие се самозалъгвайте, че сте изключително благородни, криейки се под своята псевдо-помощ за околните.

.

Нямам нищо против благотворителността, но аз лично нямам доверие на показни благотворителни акции и компании.
Мога да помогна на човек, за който аз преценя, че искам, независимо дали наистина е чак толкова зле, както се представя.

Между другото, много неприятно впечатление ми направи акцията за събиране на пари в автобусите на Биомет по направление Варна-София. Преди да тръгне автобусът, влиза служител на благотворителната фондация и започва да обикаля седалките - по тоя начин хората са поставени в такова положение, че искаш не искаш трябва да си бръкнеш в джоба за пари, не може безразлично да отвърнеш глава. Според мен в начина, по който се събират тия средства, има елемент на изнудване. Винаги съм давала де, не ми се свиди, но остава неприятно чувство.

Пари на просещи циганета по улиците не давам, знам каква организирана мафия са и съм наясно, че майките им вземат социални помощи за всяко изхвърлено и просещо на улицата дете.

От време на време давам на възрастни баби, но и там никога не знаш що за човек е отсреща и дали просията не му е занаят. Ако доживея до тази преклонна възраст, съмнявам се да тръгна да прося по улиците и да разчитам на чужди подаяния, на мен ми е друг манталитетът - аз да давам, а на на мен да ми снасят всичко наготово. Така че китайците са прави - научи човека и му покажи начин сам да си набавя благата, от които се нуждае, вместо да чака всичко да му се носи на златен поднос и да възприема чуждите подаяния за даденост. Аз лично никой не обвинявам, когато нямам достатъчно средства, защо тогава трябва да се чувствам гузна, че някой към даден момент от време може да пребивава в по-тежко положение от мен? Особено ако това е човек, който нищо не е направил и с нищо не е допринесъл, за да промени ситуацията?

През зимата в най-големите студове видях в центъра една просеща възрастна баба. Съжалих я, дадох й пари, после и топла храна й занесох. Направи ми впечатление, че с радост прие парите, а храната остави встрани непокътната. Има малки деца да храни или какво? Или седейки цял ден в студа, не е огладняла и не е измръзнала?

Впоследствие, минавайки всеки ден по същата улица, забелязах, че бабата все там седи, явно за нея това е начинът да преживява. И като се стопли времето установих, че не е чак толкова стара. В студа беше завита със сто забрадки и изглеждаше по-възрастна и безпомощна, отколкото е в действителност. Все така стои и проси, повечето хора я подминават...

Мога да пиша още много, но с това приключвам, че трябва да се ходи на работа... за да има пари за просещи и да се чувстваме съпричастни и добри. 

До сега съм участвала само в една благотворителна акция-в гимназията бяхме събрали пари(само нашия клас) и направихме дарение на дом за деца с умствени проблеми. :blink: В такива начинания винаги бих участвала,но не и за други. :angry:
Гледаш го млад,здрав и проси или краде,да речем.А ти се трепиш по цял ден и накрая и двамата имате пари.Че първият индивид и в пъти повече. :33:

Мен ми е жал най-вече за болни деца и младежи, които трябва да се оперират в чужбина, а семействата им нямат пари. На тях давам. По-лошо от това да ти е болно детето няма.
Друг е въпросът защо при толкова добри лекари в бг, трябва да ходят в чужбина. Предполагам техниката е от значение.

The_One  мисля и слава богу вече действам по същия начин, с тази разлика, че храна давам от време на време. Често ми се случва да ми стане жал на някого, като виждам че мизерства особено за възрастни хора и пенсионери.
И съм съгласна с Папи,когато става въпрос за децата тогава е необходимо. Най-голямото наказание е да не можеш да помогнеш на детето си.
Всичките болести са следствие на предишни грешки........и не съм убедена, че трябва само с "лошо" да се лекуват  :blink:

На мен най ми е жал за възрастни хора. При децата все пак има някакво бъдеще, има надежда за възможности, дори за чудо. Но в нашата страна има толкова хора, които прекарват последните си дни в мизерия или тормозени от близките си. Възрастните са абсолютно безпомощни и страшно ме боли като виждам агресивно или дори неуважително отношение към тях. Отвратително жестоко е да издевателстваш над човек, който си отива от този живот.
Пфф..дорева ми се.

Мислила съм много пъти по тези въпроси и съм минавала през различни периоди относно даването.От една страна е здравия разум ,от друга ,че не винаги нещата са такива ,каквито изглеждат .В момента съм решила да постъпвам така - искат ли ми -  давам без много много да задълбавам.Считам,че щом този човек или призив е стигнал до мен,значи точно в този момент трябва да дам.

Щом нищо не се губи във Вселената и всичко отива на правилното място ,не съм аз,този който да отсъжда кой има нужда и кой няма.

С годините съм установила, че има два вида мизерстващи възрастни хора.
 Първия вид-добри хорица, но с грешни разбирания. Когато е било време да възпитават и научат децата си на самостоятелност, себеуважение и труд, те са ги "дондурикали". Всичко са им дали на готово.
Втория вид не са им позволили да бъдат себе си, смята ли са, че те трябва да определят бъдещето им....най-общо казано.
И резултата е един и същ. Отчуждение, неуважение и самота....

Аз съшо съм за благотворителноста, но ако тя се извършва от надейни и сигурни хора. Защото на последак се появиха какви ли не мошеници и всеки иска да те измами. Но за каузи като българската коледа съм за  на 100 %.

Здравейте и от мен! Искам да ви предложа една конкретна инициатива, чиято цел е да се съберат дрешки, тетрадки и всякакви неща от този тип, за да могат бедни дечица да отидат на училище! Кампанията е в Русе и се организира по изключително интересен и забавен начин - томболи, игри и други. Протича до 17 октомври.

аз не участвам във всякакви кампании - примерно тези истории как пращаш смс за биг брадър, пък те после дават за благотворителност  :41: еми ужасна глупост е! днес четох за една инициатива, която е много интересна и бих се включила