Какво мислите по следния въпрос:

Ако родителите на едно дете първоначално са му избрали едно име, но в държавата не са им позволили да му го дадат, та е трябвало да изберат друго, то след време как ви се струва идеята да си смени името на първоначално избраното и какви биха могли да бъдат последиците от това? В темата влизат виждания като следните: детето е трябвало да се казва по първоначалния начин; детето е трябвало да се казва така, както се казва понастоящем; няма значение, и др.

Моето мнение е, че ако детето понастоящем /или родителите/ искат и смятат, че трябва да сменят името - трябва да го направят. Мисля, че първоначалния избор/идея/ е най-важен - не е случаен, просто е вътрешно усещане /или глас, или интуиция/, което подсказват най-правилния избор.
Името много може да повлияе върху живота на човек, да го промени по някакъв начин, така че е важен този избор.

Казвам го и от личен опит - бях избрала име за сина си, още преди дори да реша да имам дете. Впоследствие, когато вече бях бременна, в един момент реших, че няма да го кръстя с това име, защото дядо му носеше същото. Но когато разбрах, че датата на термина е празник /църковен/ на светец със същото име - изборът беше направен. Сега знам, че синът ми носи точното за него име. :blink:

Ами, няма трябва и не трябва. Ако един вече зрял индивид прецени, че иска да си смени името, значи не се чувства добре с него, значи трябва да го смени. И обратното. Но определено най-добре това да е лично решение, а не на родителите.

Майка ми е искала да ме кръсти Ния - като героинята от "Железния светилник", но по ред причини съм с друго име. Нямам намерение да си сменям името, но Ния определено ми харесва. Кратко е и по-нежно. Харесва ми и начина, по който всъщност се казвам така че нямам проблем с името, нито пък намерение да го сменям.
При мен вибрацията е 8, личното ми число е 4. Не знам доколко има значение. Смятам, че осмицата е добро число - символизира кръговрат, пълноценност, съставено е от две окръжности.
Според мен името има значение и у нас е вредна практиката децата да се кръщават на баби и дядовци, защото това ги натоварва с тяхната карма. При мен само първата буква е на дядо ми. Но вярвам, че човек като натовари нещо със смисъл и то става.
Пример за това е майка ми - като била бременна с мен все гледала една снимка на Орнела Мути и се надявала детото й да има очите на актрисата. Майка ми е с малки кафеви очи, моите са светли, големи и изразителни. И  много често ми казват, че приличам на Орнела Мути. Кажете после, че мислите не се материализирали...  :blink: