Нагласата е много важна, за да може човек да се настрои на определена вълна и да спомогне по този начин за случването на нещо, което желае, да има "очи" да го види. Създава се резонанс, а по този начин е по-възможно да ти отговарят в същия "тон". Всичко е енергия. Така че самопрограмирането не е съвсем без смисъл. Друг е въпроса, че резонанса е необходимо да се случва в подходящо време и да е в съзвучие с доста фактори, но и това не е гаранция. Обаче ако си тръгнал от сутринта намусен, възможността да ти мърмори шефа, да объркаш нещо в работата, да не можеш да намериш място за паркиране, да те настъпят в автобуса е по-голяма.

Какво мислите Вие по въпроса ?

Това е факт. Още от край време е казано " каквото повикало, това се обадило ". В по-съвременен вариант са " силата на мисълта ", " силата на положителното мислене " и т.н.

Не възниква ли тогава противоречие между категорично обявената прогноза и този факт и може ли да съществува ли такава, поради възможността човек да променя, насочва и  влияе на нещата ?

Не възниква ли тогава противоречие между категорично обявената прогноза и този факт и може ли да съществува ли такава, поради възможността човек да променя, насочва и  влияе на нещата ?

Има няколко неизбежни неща...Има събития ,които се случват въпреки нас и вярата.Има и такива,които се случват в името на вярата...

Аз лично си ползвам това, ежедневно. Доказала съм си лично, че и най-фантасмагоричните и привидно невъзможни мечти се сбъдват. Така че, всяка вечер благодаря и се кефя на всичко, което имам, ама се оставям истински да ме залее радостта, а всяка сутрин ставам с идеята, че е страхотен ден. Просто така. Много неща изискват време, понякога и аз увесвам нос, но тогава пък много бързо започват да ме застигат лоши случки, та се връщам в релси. Аз съм песимист по природа и това ми отне години да го изградя акто умение, сега много силно се боря да не го загубя. Мисля, че е изключително важно. Не можем обаче да повлияем на избора на други хора, колкото и да са ни близки.

Това се преподава във ВУЗ-овете вече... още преди 3-4 години сме го учили по Теория на управлението, а в УНСС са спецове по темата, пълно е с клипчета в нета, за техниките. Има значение. Най-добри са водните зодии, то на тях не им трябва дори курсове да минават...

И на мен ми трябваха години за да го разбера и да достигна до този етап сега ,че каквото се помисля това става....
И... вярно е това което казват внимавай какво си мислиш и какво си пожелаваш.....

Това, което казваш е напълно вярно. Вероятността е в пъти по-голяма, отколкото ако си в добро настроение. Това е само малка част от космическите закони, които действат винаги около нас. Ето ги и самите космически закони:
1. Закон за причинността (Закон на кармата) - това е законът "каквото посееш, това ще пожънеш".
2. Закон за аналогията (Каквото горе, такова и долу/Каквото вътре, такова и вън)
3. Закон за резонанса (Светът около теб е твое огледало) (в отвъдното този закон е по-разбираем като "Закон за привличане на подобното")
4. Законът за превъплъщението, който се базира на закона за ритъма. Към тях можем да причислим "Законът за реинкарнацията". Информацията е от книгата " Не пипай тази книга!" на Ян ван Хелсинг.

Днес попаднах на една страхотна мисъл:
"Чудесата започват да се случват тогава,когато вложим повече енергия в мечтите си,отколкото в страховете си."
Понякога съсредоточаването,фиксирането в някоя мечта ти изиграва лоша шега.
Човек трябва да е наясно защо иска определено нещо,с какво то би променило живота му към по- добро и най - важното - дали наистина има нужда от него.
Мисля,че нещата,които сме поискали,а не са ни дадени ,е поради факта,че реално нямаме нужда от тях.
Оптимистичната нагласа към света улеснява сбъдването.Щастието първо се търси в това ,което притежаваш,да гледаш и си пожелаваш от чуждата паница,която изглежда примамливо ,не е разрешение на проблема.
И на мен ми трябваха много години да успея да контролирам лошите мисли и предчуствия,да приемам философски евентуалното им сбъдване.
Баба ми имаше една хубава мисъл- Каквото дойде на ума,това дойде на главата.
Внимавайте с пожеланията!

За мен между "нужда" и "желание, мечта" разликата е твърде съществена. Напротив, мисля че живот според нуждата е нещо, от което спешно трябва да се отърсим. Живот според нуждата е именно живот в съзвучие със страха. Страх, че искам твърде много; страх, че няма да стане; страх, че щял да чуе не знам си кой и т.н. Аз не искам да посрещам нуждите си. Искам да изживявам мечтите си. И лично съм се убедила, че което не ми е дадено е било недостатъчно добро или откровено вредно за мен. Вярвам, че ограниченията налагам самата аз и съм се улавяла неведнъж в това. Което съм приемала като свършен факт, се е сбъднало. Но това се поправя с повечко работа и малко помощ в натала.

Подкрепям същата позиция като Марая - в живота на всеки от нас има събития, които са неизбежни и не зависят по никакъв начин от нашата нагласа.

Не може да се отрече и фактът, че моментната настройка играе роля, спрямо някои тенденции тя може и да е от значение, не и спрямо неизбежните. Аз и да си създам нагласа, че тялото ми е безсмъртно и органите ми не се амортизират, това не променя хода на хронологичното време и необратимите процеси в клетките на моя организъм. Е, да, мога също така да направя позитивна аутосугестия, например че съм си модифицирала изцяло и необратимо ДНК-то.

А иначе за силата на позитивната и негативната мисъл съм напълно съгласна.

Искам моите близки да са безсмъртни (телата им) и ако мисля положително в тази насока, ще постигна ли желания резултат? (и нужно ли е?)

Еми,явно съм някаква низша особа,щом мечтите ми са толкова земни..
Не си мечтая да съм здрава,аз имам нужда от това..
Не си мечтая да съм вечно  млада,щото знам ,че няма да стане..
Не си мечтая за Ферари и къща на Карибите,вещите не са ми приоритет в този живот,мога и с нещо по- скромно да карам.
Това,че мечтите са по- скромни,не ги прави по- малко мечти!  ;)И увеличава шанса за сбъдването им!

Подкрепям същата позиция като Марая - в живота на всеки от нас има събития, които са неизбежни и не зависят по никакъв начин от нашата нагласа.

Но как ще отреагираш е твой избор.

Те възможните събития не са толкова много, нито възможните реакции, но имаш право на избор. Скоро ми се жалваше мой познат, за бившата му, която го третирала като идиот, но тя била наранена от не знам си кой...  :haha: все едно само тя е наранена........ :mellow: и дава ли и това право, да унижава хората, които среща в последствие? Оправдание всеки винаги ще си намери.

А аз неговата бивша я познавам - Юпитер в падение в близнаци в 1 дом - метър и 50 ако има ще е добре, една от най-агресивните и пищящи жени, които съм виждала. На мен ми е болезнено дори да стоя до нея....боли ме глава...

Но как ще отреагираш е твой избор.

Дали да приемеш или да не приемеш дадено нещо, както наскоро рече Стреличка в друга тема.

Случи ли се събитие, се приема, не ти е дадено ей така, ако не го приемеш и разбереш, ще се случи пак под друга форма.

Типът връзка с определен човек и самото развитие на взаимоотношенията след дадена среща, да родиш дете/деца и техния брой ако нямаш репродуктивни проблеми, да работиш в дадена сфера, не са ли въпрос и на избор спрямо ситуацията, не на строга детерминираност ? Нагласата и наличието на свободна воля за отреагиране при всеки спомага или съответно пречи нещо да се получи и определя развитието му.

Лична свободна воля+неизбежни неща+лична енергия

Еми,явно съм някаква низша особа,щом мечтите ми са толкова земни..
Не си мечтая да съм здрава,аз имам нужда от това..
Не си мечтая да съм вечно  млада,щото знам ,че няма да стане..
Не си мечтая за Ферари и къща на Карибите,вещите не са ми приоритет в този живот,мога и с нещо по- скромно да карам.
Това,че мечтите са по- скромни,не ги прави по- малко мечти!  ;)И увеличава шанса за сбъдването им!

Mims, моля те, сподели една твоя мечта.

Има полза от положителното отношение към света и към себе си най-вече, но не е достатъчно. Недоволството е голямата движеща сила, без чувство за неудовлетворение няма развитие. Лично аз намирам за неестествено, ненужно и дразнещо да съм непрекъснато щастлива и доволна. И за адски скучно.

Да, като се замислих-здравето е с най-голям приоритет, да кажем, че е необходимост; какво става, ако човек няма мечти?

Аз лично за себе си и близките искам само здраве, мечти нямам. Всеки ден-каквото дойде и каквото сабя покаже.