Офф топик-кой ще гласува, че сатурн е мъжка планета? Аз-да
Не съм видяла при транзит на сатурн някой да роди например. Ако има-да се обади

Е как? Точно по часовник: Сатурново завръщане в 7ми - брак и забременяване, Сатурн на К8 - раждане. Момче. Но У5 е Меркурий и аз бях убедена, че ще имам момче, защото така си пожелах. И второто мисля пак да е момче. Сега Сатурн като ми кацне на Слънцето в 9ти, втори брак. И Сатурн на К11 - момченце. 

Прочетох по диагонал темата.
Гласувам за Слънце съвпад Юпитер в Марсов знак.Нема такова самочуствие...На пръв поглед..
Отдолу е скрита осмодомна рачешка Луна и всъщност кьорфишеците " колко съм...." са камуфлаж.
Свързвам това качество със силен Лъв в картата.
Възгордяването ми е непознато ,не харесвам изтъкванията,но пък съм цар в поучаването.. ;DТук говори Слънцето в Юпитеров дом.

Щом поучаваш, значи мислиш, че знаеш повече от другия, значи се възгордяваш

Определено знам повече от тези,които поучавам.
Затова ми плащат.

Определено знам повече от тези,които поучавам.
Затова ми плащат.

Ако си професионален консултант, тогава не влизаш в представителната извадка на възгорделите се. 

Понеже тая сутрин не съм в настроение, ще кажа, че и 200лв е плащане, ама не е повод за гордост.

Шегувам се

Като се възгордее човек почва да не подбира кой и за какво поучава, та мимс-както каза и лили, ако е само професионално-не се броиш

Mims, а защо не харесваш този, който се изтъква ? Изтъквай се и ти какво ти пречи ? Не е необходимо да има само словесен облик. По-важното е да е с покритие. Вероятно в такъв случай няма да забелязваш този, който го прави. А иначе няма как да го прилагаш само професионално, защото щом притежаваш някакви заложби и начин на активност можеш при всякакви ситуации да привеждаш тази черта от характера си в "действие".
Иначе скромността май е повече недостатък, отколкото качество.
Щом има его винаги съществува възможността за възгордяване и менторство, а дори и това да се случва само на моменти.

Асол, явно не си попадала в компания на леко пияни сравнително успели чичковци, които с часове могат да обясняват, как те са направили еди-кой си човек, как те са построили онова, те са постигнали това, с техни връзки се уредил другия и т.н. Много неприятно.
И останалите на масата сме постигнали някакви неща, които за обществото имат значение, но не виждам смисъл да се изправя и да крещя с цяло гърло
Според мен зад всеки "афиш" се крие комплекс-колкото повече викане, толкова по-голям комплекс. Квадратури, братче, к'во да ги пра'иш

Предлагам интересни размишления по въпроса: http://koruin-meaningoflife.blogspot.com/2008/03/blog-post_2989.html

Текущата тема не е свързана конкретно с егоизма, но той също може да бъде разгледан като съставна част на духовната гордост, която в заглавието съм нарекла възгордяване.

При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения.

Избягвайте да критикувате - този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва.

Когато разбереш, че всички сме лъчисти същества, как можеш да се възгордяваш?
Продължавам да твърдя, че духовност и гордост са оксиморони

Относно статията-фейлнах по 2 показателя: не се състезавай и имай търпение
Тия са ми непостижими  :blink:

Относно статията-фейлнах по 2 показателя: не се състезавай и имай търпение
Тия са ми непостижими  :blink:

Духовността е много разтегливо понятие и за мен...

А ако човек не се състезава и не се сравнява, би ли имал стимул да се развива, стимул за постижения?
Без ориентир и база за сравнение може би рискуваме да изпаднем в състояние на апатия и самодоволство...
От друга страна, често и сравнението може да ни вкара в пътя на самодоволството. Зависи с кого и по какви критерии се сравнява човек и доколко има нужда да търси отражение на това, което той самият е, в отсрещния.

Papy, в твоя пример става дума за крайности. А иначе е разбираемо, че всякакви крайности будят съмнение и сами по себе си и относно вътрешната мотивация и доколко това е истина.

Като има его е възможно да има и егоизъм. В тази връзка дали човек се изтъква с материалните си постижения, интелектуалните или с духовните се опитва да го играе разбирач (ето причина за възгордяване) на някаква универсална истина, няма разлика и пак е въз основа на егото.

Този, който наставлява, а не съветва и има желание да се наложи над нечия друга позиция опонирайки я активно поради няколко причини - неувереност в собствения авторитет и в себе си, демонстранция на някакъв тип превъзходство, краен егоцентризъм и несъобразяване и нетолерантност спрямо мнението на другите.

Този, който наставлява, а не съветва и има желание да се наложи над нечия друга позиция опонирайки я активно поради няколко причини - неувереност в собствения авторитет и в себе си, демонстранция на някакъв тип превъзходство, краен егоцентризъм и несъобразяване и нетолерантност спрямо мнението на другите.

И всеки път изтъквайки как пет пари не дава за мнението на отсрещния - това също е проява на егоцентризъм.
Ако решим да раздаваме назидателни съвети, би било добре да си даваме сметка от позиция на какъв опит го правим - наличен, липсващ, адекватен и съизмерим спрямо конкретния случай? Опитът е твърде субективно изживяване - може да бъде и добър съветник, и да създава предпоставки за пристрастност.

Опа-егоизъм и егоцентризъм са различни неща.
Пример:
Единият говори само за себе си-какви проблеми има, как ги е решил-аз,аз,аз
Другият ти дава по-празната чиния на масата, ако може ти да свършиш работата, пък той да вземе парите и похвалите и т.н.

Едните ги оставям да се вихрят, докато ми е кеф
Другите трябва да се държат под око, че не се знае

А духовното възгордяване-ама не е възможно-казвам ви
Знание <> познание - личи си

Едните ги оставям да се вихрят, докато ми е кеф
Другите трябва да се държат под око, че не се знае

Първите и аз ги оставям да се вихрят - за сеир.  (егоцентриците)

Да де, но всеки е и егоист и егоцентрик в известна степен и пред варианта неговата чиния да е по-пълна аналогично той да обира овациите и парите, а на другия по-празна - неговия допринос да остане незабелязан, ще избере като за начало първия вариант. Пък после може да помисли и за добруването на чуждите чинии. Този, който гледа ти да опереш пешкира е просто пресметлив тарикат - там върви идеално онази приказка за баницата. 

А духовното възгордяване-ама не е възможно-казвам ви
Знание <> познание - личи си

Напротив, най-лесно е човек да се възгордее от духовното. Такъв индивид си мисли приблизително нещо подобно - "Аз, който познавам истината и разбирам тайните на царството небесно и великите закони движещи живота, на мен ли другите, които имат очи, а не виждат, ще смеят да ми се обясняват за това и онова и да не зачитат мнението ми. "

Човек се възгордява от нещата, които си мисли, че има и притежава. Силният може да се възгордее от силата си, както и умният от интелекта си. Затова и ония, разполагащи с абсолютно знание, което е вечно, непреходно и съвършено, могат да се възгордеят най-много от всички.

Там е работата-познанието не е мисловен процес/резултат
Единици са хората, които могат с думи човешки да го разкажат, поне приблизително, и цял свят ги знае-в различните религии и учения-с различни имена
Не можеш да наливаш в пълна чаша и те някак го разбират. Затова и са смирени
Затова и не могат да се възгореят
Другите-за които ти говориш-са ала-бала

Възгордяването е нещо като да разбереш собствената си значимост,което  всъщност не е зле,но да я поставиш на пиедестал и да се чустваш недостижим за околните по някакви показатели.
Почна ли да чувам " аз,аз ,аз" от нечия уста през пет минути,работата става ясна.
Иначе и аз съм егоцентрик( интровертен)по природа,но не мисля,че Вселената се върти около мен и всеки ми е длъжен с нещо.Толерантността и ненавлизането в личното пространство са ми много ценни качества,а поучаването е свързано с професията ми .
Има една много тънка граница между споделяне и поучаване,случва ми се понякога да я попремина.
Колкото до изтъкването,предпочитам да е доказано с факти и друг да го прави вместо мен.

Ей са например-така ми се клати пръста и иска да го размахам в темата за синастрията-ама няма  :blink: