Между другото завистта е грях, които Онзи отгоре не прощава.
... но оправдание за завистта няма!
Твърде патетично и крайно изказване. Конкуренцията и сравняването с другите раждат завистта.
Не знам доколко е патетично, но звучи ортодоксално, в унисон с християнските ценности.

И на мен ми се е случвало да завиждам - например когато се изпълвам с негодуване защо нещо, за което аз буквално се разкатавам от работа, някои получават наготово... С "бяла" завист съм завиждала на хора, които са расли в свястно семейство и родителите са се погрижили да им осигурят добър старт в живота... То бяла завист всъщност няма, но да кажем, че беззлобно съм завиждала в такива случаи.

Но Бог ми е свидетел, никога не съм завиждала за мъже, т.е. когато виждам, че някоя приятелка/колежка/позната има хубава връзка или щастлив брак (или поне така изглежда отстрани). При все това, че именно тази житейска сфера при мен е най-ощетена.