Ан, не знам какво точно разбираш под експериментиране със сънищата . Това , което аз съм правила е да продължа умишлено прекъснат сън от предна вечер или преди лягане да поискам да сънувам нещо определено ,или да получа отговор на въпрос от ежедневието, който ме вълнува. Естествено, не винаги се получава.
Снощи пак сънувах. И пак беше ужасно реално. Не осъзнавах, че сънувам. Бях на някаква поляна, по -скоро парк, но запустял. Имаше празен фонтан, пълен със сухи листа, а беше лято. Бях с някакво момиче,за което знаех, че ми е близка, но не познавах от реалния свят. Съня се развиваше в продължение на 2 дни, но и двата в този парк. Първият - седяхме на една пейка, имаше хора наоколо, видях на няколко метра нещо като видеорент, но не в сграда , а във футгон. Отидох и взех едно ДВД, видях ясно заглавието на филма , но не го помня. Усетих страх и безпокойство. Обърнах се и видях едно момче, което в съня ми ми беше бившо гадже. Страхувах се от него и затова побързах да се махна. Вторият ден - пак там, но беше пусто. Само аз и приятелката ми. Беше много топло, направо задушно. Пак стояхме на пейката. Появи се това момче. Между другото , странното беше, че този човек постоянно сменяше лицата си, ту с хора които познавам лично, ту с някакви други. С него имаше две големи кучета. Той им каза някаква команда, но те не я изпълниха. Той извади пушка и започна да стреля по тях, после да ги бие с някакво дърво и накрая ( все още бяха живи ) ги запали. Кучетата през цялото време скимтяха много жално , а аз не смеех да помрърна от страх. А много исках да им помогна. Скрихме се с приятелката ми в някаква постройка, която приличаше на градска баня или тоалетна. Но аз знаех, че той ме вижда и знае къде съм. След малко влезе с още 2 момчета и седнаха до нас. Аз започнах да обяснявам на един от приятелите му , че това което прави е ужасно, той се съгласи с мен, но ми направи знак да мълча. Последва диалог с "бившето ми гадже", който разбра , че говорим за него: аз:"И какво да направя като съм толкова чувствителна? Защо това трябва да е недостатък? И защо трябва да го крия? Това, което направи беше гадно!" . той:"Какво толкова, това са просто кучета! Ти не се меси!", аз:" И какво, ако искаш да застана и аз вън до кучетата, та да застреляш и мен?", той : "Това ли искаш?!" извади пушката и ме застреля в гърлото. Почувствах адска болка, ясна и истинска. В този миг хиляди мисли минаха през главата миза няколко мига, но най ясните бяха:" Този път не сънувам, това е края", " Защо живях, какво постигнах, какъв е смисъла?", " А къде е тунела със светлината?", " Ами ако няма живот след смъртта и това е края?" Посегнах към врата си, напипах огромна дупка, опитах се да си поема въздух, но не можах. Помислих си " Умирам, няма да се събудя" и се събудих съа силна болка в гърлото.