При мен 2009 беше такава - новолуние в Овен...
Същото и при мен, само че в соларен 9 и натален 1.
*Много противоречива година като цяло. Внезапно реших и в 3-ти курс, втория семестър, редовно обучение, прекъснах това, което учих за ужас на всички вкъщи

Усещах как всичко ме задушава там, не можех да търпя този стрес. А и това, което тогава избрах да уча не ми допадаше и тези непрекъснати практики из горите и полетата, и това висене по цял ден на опитните полета целите омазани в кал... Та, така реших и казах край на тази специалност, но продължих да си уча специализацията, щото оставаха само няколко изпита. Държавният изпит беше с.г., месец след РД, но ме тръшна грип, та не отидох да се явя, за ад на всички отново (взех го следващата година).
*Баба беше болна, почти на легло и поех грижите свързани с нея - обслужване, готвене, тоалет. Почина внезапно през лятото. Често съм си мислила дали не случайно взех решение да прекъсна, за да прекарвам повече време с нея, това бяха последните ни дни заедно в този живот, а имахме силна връзка помежду си...
*Малко след това поех грижите за дете на братовчедка, тъй като просто нямаше кой да я гледа. Детето е специално, от аутистичната спекър.
*Един мъж ме покани на среща, но аз не отидох.
*Към края на лятото за първи път си купих астро книги и се започна поглъщането на инфо и великото търсене

*Върнах се към голяма своя мечта, свързана с образованието. Но през следващата година приземяването ми от нея беше страшничко...
*През цялата година активно мечтаех, гледах към звездите, пишех си, повтарях си, визуализирах си, вярвах си до пълна самозаблуда...
Не съжалявам за нищо, защото всички ми е било необходимо. Но вече знам, че не се ли облекат тежки доспехи, не се ли яхне коня и не се ли размахне меча - нищо не става :blink: