Пускам това заглавие под впечатление от някои изказвания през последните няколко дни във форума - от философския уклон в някои постове на Марая, от предложението на Sunnily да пуснем отделна тема за пропуснатите шансове, от негодуването на голяма част от хората срещу ситуацията като цяло, от желанието на други да запазят статуквото такова, каквото ги устройва...

Въпросът ми няма да е толкова философски, а с практическа насоченост, макар че нищо не ни пречи и да пофилософстваме - всяко мнение по темата ще е полезно, независимо от изразеното отношение.

Както се казва, животът е като колело и когато едни губят, други се издигат, крахът за един може да бъде кулминация за друг. Животът е последователен низ от победи и загуби, изгреви и залези, смях и сълзи...

Та, ако има желаещи да вземат участие в темата, въпросът ми е следният:

От астрологична гледна точка кога в живота ви е настъпвал момент, в който буквално сте се чувствали "на дъното"?

Тук нямам предвид само ментални състояния и изживяване на вътрешни емоционални и психологически конфликти, а онези моменти, за които след 10, 20, 30 или дори 50 години ще кажете, че това е била една от повратните точки в живота ви.

При какви транзити, дирекции и прогресии са идвали повратните моменти в живота ви? Онези моменти, в които сте имали чувството, че губите всичко, губите почва под краката си, губите нещо много скъпо и ценно за вас, губите познатия ви свят, губите себе си...? Губите, губите и не знаете какъв ще бъде утрешният ден. Вървите по плаващи пясъци и събирате отломките на досегашния ви начин на живот...

И в един момент ситуацията сякаш се преобръща, озовавате се в точния момент на точното място и всичко тръгва в друга посока... Правите стъпка встрани, спирате се и се ослушвате, обзети от съмнения, колебаете се, но накрая поемате по друг път и статуквото се разчупва... В живота ви идват нови хора, ситуации и събития, нови предизвикателства, нови победи и загуби.

И, ако трябва да обобщим, астрологически погледнато кога е бил такъв повратен момент в живота ви, кога сте стигали дъното, до най-ниската точка, която се е превръщала в трамплин за отскок?

В моя живот има два такива повратни момента - сатурновата квадратура към натална позиция, която се случи по време на 22-та ми годишнина и беше последвана от юпитерово завръщане на 23, и периодът след следващото юпитерово завръщане (на 35), непосредствено преди и след ингреса на Сатурн в Скорпион, от който той отново прави квадратура с наталната си позиция. Чистилището беше по Сатурн във Везни, там беше моето най-дълбоко и безпросветно дъно.

На дъното съм била, но почва под краката не съм губила
В моя случай-аз съм си най-големия враг и приятел
Външни обстоятелства/хора не са ме изваждали от играта (с едно малко изключение)

Сатурн през 12-ти и първи-квадрат луна/венера/иц
И по същото време-плутон съвпад с тях

Сега съм различна

1) дир. Сатурн съвпад нат. Луна, в същото време обратна дирекция на Марс на ІС - но както се казва, трябва да си от късметлиите, за да ти се падне едновременно да го живееш
2) тр. Сатурн през нат. Луна, докато не приключи последваща опозиция с нат. Юпитер/Венера

п.п. но мен сега ме вълнуват успешните дир./тр., тогава когато си се оттласкал напред, това ми е важно

на дъното сам била няколко пъти последния беше
когато  транзитния  ми северен възел направи съвпад с натална луна в 11 дом в скорпион
а южен възел направи съвпад с натален юпитер  и натална лилит в 5 дом телец
по същото време транзитен плутон ми квадратираше МЦ, а транзитен юпитер в съвпад с ДЦ ми беше опозе на натален нептун и АЦ
наистина не бях била толкова на дълбоко на дъното ...засега

1) дир. Сатурн съвпад нат. Луна

Дир. Луна в съвпад с нат. Сатурн (Луната идва от 8 дом) - само дето не умрях, психически... Изживяването беше много интензивно и разтърсващо, със сигурност дълго ще се помни.

Дори транзитът на Сатурн в съвпад с нат. Луна не беше толкова труден навремето - тогава имаше любовно разочарование в почти приключила незряла връзка, докато миналата година (по време на дирекцията) се насложиха много и комплексни фактори от различно естество. Бях като зашеметена, а сега вече си задавам въпроса защо съм отдавала на тези неща толкова голямо значение и толкова много енергия...

но мен сега ме вълнуват успешните дир./тр., тогава когато си се оттласкал напред, това ми е важно

Една от най-важните повратни точки в живота ми е мунданният съвпад на Юпитер и Сатурн в Телец, който се случи на Дсц. ми през 2000 година. Изкара ме от безизходицата и изолацията, в която пребивавах. Изведнъж се отвориха нови възможности, като преди това всичко беше сякаш омагьосано (а полагах същите усилия), в агония и застой, животът ми тръгна в друга насока - към положителна промяна, макар че пак не беше лесно... Но вече нямаше усещане за безизходица.

Цитат на: abroad в Март 05, 2013, 09:09:40 pm

1) дир. Сатурн съвпад нат. Луна

Дир. Луна в съвпад с нат. Сатурн (Луната идва от 8 дом) - само дето не умрях, психически... Изживяването беше много интензивно и разтърсващо, със сигурност дълго ще се помни.

При гореописаните транзити-дир ми луна е била в опозиция нат сатурн

Забравих какво е да се смееш истински, да си щастлив, животът в мен сякаш го няма.

Така ми се отрази транзитът на Сатурн през Везни - в опозиция към петодомния стелуим, а през изминалата година и дирекционният съвпад Луна/Сатурн. През цялото време имах чувството, че животът в мен угасва, карах по инерция, ден за ден, сивотата се превърна в начин на живот, вътрешно бях опустошена след натрупано и ескалиращо разочарование.

Относно оттласкването-винаги октомври/ноември съм решавала да си сменя работата и съм успявала от раз
Някаква цикличност е, но не ги владея
Пък и сега като се замисля-целият ми живот се подчинява на цикли-с години нищо не се случва, обаче като почне-с години дъх не мога да си поема

картата на човекът, изгорял пред общината във Варна - Пламен Горанов. Без час.

През лятото на 2010 г . Плутон съвпад IC - изгубих си апартамента,чрез документна измама тр.Нептун квадрат нат. Нептун по 3/6 дом.Изживяването беше много разтърстващо.

Мир на душата му!

Той е полетял в буквалния смисъл - в отвъдното.
Много нелеп и мъчителен край на живота, може би той е знаел защо...

През лятото на 2010 г . Плутон съвпад IC - изгубих си апартамента,чрез документна измама

Много неприятно.

А Сатурн, Юпитер и Лунните възли по транзит бяха ли замесени по това време?

В момента ... с Плутон на асцендента, съвпад с нат. Сатурн и Нептун. Определено не знам какво да очаквам от утрешният ден. В някои дни се събуждам по-окуражена и си казвам, че ще се справя и не е толкова зле, но основната ситуация за фон е все същата, каквото и да направя, каквото и да вложа, каквото и да пожертвам. За първи път в живота си усещам такава обреченост и до известна степен, разклатена вяра, че ще се справя с това, което ми поднесе животът. Той ми е поднасял много неприятни изненади, но все някак съм успявала да оцелея. Транзитният Сатурн също е някъде между наталните ми Плутон и Луна, но докосва с близки орбиси и двете планети. Наистина не мога да си представя колко по-зле може да стане ... това, че усилията ми, както изглежда, не са достатъчни, за да променя ситуацията е нещото, което всеки ден, признавам си или не, ме убива, угнетява и уморява. По-уморена не съм се чувствала в живота си, а съм още млад човек. Понякога дори гледам старите хора по улицата и ми се иска да съм на тяхно място - да знам, че краят е скоро и че вече възможностите да се направи нещо и да се постигне нещо, са зад гърба ми, така че нямам какво повече да мисля и за какъв пропилян потенциал да тъгувам.

Последните две три години откакто сатурн тъпчи стелиума в пети дом не съм на себе си, по едно време даже мислех че няма да оцелея.И това продължава и сега квадратурата на нептун с уран съвсем ме отчая.   

По-уморена не съм се чувствала в живота си, а съм още млад човек. Понякога дори гледам старите хора по улицата и ми се иска да съм на тяхно място...

Напоследък се чувствам по същия начин и ме обземат подобни мисли.
Пикът на напрежението вече е отминал, в началото на декември беше символична и завършваща кулминация, но доста енергия ми отне съпротивата срещу това, което не може да се промени и е съдбовно заложено, все едно да плуваш срещу течението... Осъзнах го едва сега, когато наличната енергия ми стига едва-едва за ежедневни и рутинни дейности, които продължавам да върша по инерция.

Да,Лили
Сатурн един месец по-рано ми беше минал през AS,а Юпитер в същия месец беше в съвпад с ДЕS.

Да, Lillie, и аз се чувствам точно така. Енергийните ми запаси просто свършват. А по рождение не ми е заложено да ми е малко - нито амбицията, нито хъса, нито личната енергия, нито търпението. Но когато години наред се повтаря само един и същ модел, човек полека-лека започва да гасне. Аз реално се чувствам така от години, но преди все имах вярата, че усилията се възнаграждават и след известно време ще бера ползите от това, че съм била честен, почтен човек във всяка ситуация, в която мога. Друг път! Вече не вярвам в това! Но и не знам в какво да вярвам ...

Сатурн един месец по-рано ми беше минал през AS,а Юпитер в същия месец беше в съвпад с ДЕS.

При теб всички ъгли са били активирани, неизбежно е било нещо да се случи. Ако не това, то нещо друго щеше да е.

Но, струва ми се, вероятност човек да стане жертва на измама трябва да има заложена и в радикса.
Как са поставени в хороскопа темите, свързани с 4 дом?

Наталният Нептун в 3 дом ли е, а аспектира ли някоя лична планета?

Неастрологично - нотариусите и посредниците не правят ли надлежна документална проверка?

Извинявай, че отново повдигам болезнена за теб тема, но само да уточня. Измамата в резултат на покупко-продажба ли е била или некоректно отчуждаване на имот в полза на друг съсобственик, мним наследник?

Доста се събрахме... Няма ли някой, който да ни окуражи  :blink:

не. многострадални геновеви на мегдана. понякога е достатъчно да споделиш. опасно е да си търсиш компания себеподобни.

Явно трябва да се самоокуражаваме. До известна степен, макар и да не е тенденция на която можем да се радваме, е хубаво човек да знае, че не е единствен на този свят и има кой да разбере какво има предвид. А аз през повечето време се чувствам точно така - като някакво черно петно, което разваля иначе розово-жълтата композиция, която е животът на хората около мен.