Не, ходенето на пръсти при прохождане не е дефинитивен показател. Тъкмо обратното, много деца ходят на пръсти, докато прохождат. Поне така съм чела във връзка с други заболявания, където ходенето на пръсти в детска и още повече в юношеска възраст може да е симптом - мускулна дистрофия тип Дюшен или тип Бекер.
Проблемът със създаването на генетични тестове за диагностициране на аутизъм е в това, че аутизмът не е заболяване, причинено от изменение в един ген (single gene disorder), а хетерогенно заболяване. Доскоро четох по учебници, че са идентифицирани варианти на поне 200 гена, които се свързват с болестта. Обаче според нови изследвания гените могат да се окажат много повече, дори 1000. Освен това аутизмът е мултифакторно заболяване, т.е. не се причинява само от мутации в ДНК (на ниво гени или цели участъци от хромозоми), а средата и епигенетични фактори също играят роля. Епигенетични изменения са онези, които не промят генетичния код (последователността на нуклеотидите в ДНК), а само експресията на ДНК, т.е. нивото на синтез на протеините, които кодира това ДНК. Може да си представите ДНК-то на един организъм (генома му) като книга, на която не променяте буквите (мутациите биха направили промяна в текста), а само променяте начина, по който я четете. Например, пропускате цяла глава. Това би било еквивалентно на липсата на синтез на протеин, кодиран от даден ген.