Хипотетично, ако имах свободно време в излишък и финансова обезпеченост (без да се налага да работя и да движа собствен бизнес), може би щях да се захвана с някоя безвъзмездна/хуманитарна кауза, но и за това трябва да има някакъв мотив, било то и нематериален, без финансов еквивалент. Но не съм се родила Парис Хилтън, налага се да мисля предимно за хляба насъщен. Иначе е хубаво да си духовен на гърба на другите, друго е да успееш да запазиш човешкото си лице в тежки условия, заобиколен от бездушие и жестокост и хора с преобладаваща консуматорска нагласа.
Не е нужно да има някаква изгода за теб, за да правиш нещо, което ти доставя удоволствие, кара те да се чувстваш добре, удовлетворен... Мотивите могат да бъдат различни и да не са само с прагматичен характер.
Извинявам се за лиричното отклонение в темата. :blink: