ОК, вземам те от разстояние! )))

При такава синастрия, мога ли да се противя :blink:

Поредното зашеметяващо заглавие на статия във вести.бг 

Учени: Хората са по-тъпи, отколкото си мислят

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4610131

.

Да си ъпдейтна малко мирогледа - при вас в работата какво правите с болничните, мрънкат ли ви и как ви ги плащат?

Да си ъпдейтна малко мирогледа - при вас в работата какво правите с болничните, мрънкат ли ви и как ви ги плащат?

Аз не съм много правдоподобен пример, защото за съжаление не съм представителна извадка за татковината ни, но при нас като искаш да си болен, бъди. Проблем няма. Жените се надпреварват да раждат и веднага излизат в майчински - 6 месеца ли там, не знам, калко преди термина. Не ме интересува. Но и никой никому не прави на проблем.
Плащат, както се плаща. Първите три дни от р-л по 70% май, останалите от НОИ по 90%.
Аз гледам да не се разболявам излишно, че тези 70% много ми ровят в душицата, само като наистина няма накъде. Но като за частна компания осъзнавам, че това си е лукс. Само в държавните учреждения и тук-там в по-структуроопределящите се случват такива идеали по Кодекс.

При нас няма проблем да се излезе в болнични и да се платят от работодателя, но и моят случай е друг - мога да си върша служебните задължения без да излизам от нас, не е необходимо задължително да съм в офиса. Така че ако се почувствам неразположена, мога да се обадя в офиса, да остана да работя от къщи и това да ми се води като стандартен работен ден.

Питам, защото и на мен ми ровят и в душицата и в нервите. Като ми се налага, си взимам, тъпотията при мен е следната - взимам си например 3 дни, които са от работодателя, като дойде време за заплата той прави следното - понеже рзбира се ме осигурява на минималния праг за моята длъжност, а взимам повече - сяда и започва да смята - 3 дни я е нямало, значи реална заплата за 3 дни намалям, трябва обаче да ги платя на 70% и наистина ми ги плаща на 70% ... но не на 70% от реалното, както ги е намалил, а на 70% от това, на което ме осигурява... и съвсем ми бърка да не казвам къде ...

Питам, защото и на мен ми ровят и в душицата и в нервите. Като ми се налага, си взимам, тъпотията при мен е следната - взимам си например 3 дни, които са от работодателя, като дойде време за заплата той прави следното - понеже рзбира се ме осигурява на минималния праг за моята длъжност, а взимам повече - сяда и започва да смята - 3 дни я е нямало, значи реална заплата за 3 дни намалям, трябва обаче да ги платя на 70% и наистина ми ги плаща на 70% ... но не на 70% от реалното, както ги е намалил, а на 70% от това, на което ме осигурява... и съвсем ми бърка да не казвам къде ...

Еееееееее, този плаче за Инспекторат.

Това от 2 години, питах за причината отговорът беше "за мотивация да не си взимаш болнични"  което ме мотивира при всяко кихане да си взимам, щото явно на него му е по-гадно от на мен 

Навремето работех в една преводаческа агенция и нашата тарикатка (собственичката) ни плащаше годишния платен отпуск на мин. заплата, както се водеше по договор - там всички преводачи и координатори фигурирахме като "технически сътрудници". Естествено, тарикатката има съвпад Меркурий/Сатурн във Водолей на ИЦ (в квадрат към Нептун в първи дом).

Такава е "конюнктурата", че все се налага нещо да търпим, което не трябва. Примерите за безумия са безбройни, ама.. да се надяваме, че най-хубавото предстои.

Аз пък ударих кьоравото... Попаднах на Немска фирма, която е изключително коректна и разбрана... Просто пу-пу...

Краби, супер, то май основно чуждите фирми останаха коректни в това отношение, малко са БГ такива ...

И моят шеф е чужденец, може би затова е така. През целия си досегашен трудов стаж не съм попадала на по-свестен работодател, повечето бяха селски тарикати.

И моят шеф е чужденец, може би затова е така. През целия си досегашен трудов стаж не съм попадала на по-свестен работодател, повечето бяха селски тарикати.

Да, абсолютно! Макар, че при мен са двама, единият само ламти за пари, пак е германец. И до човека е де Но определено е по-добре да не са българи...

Хм, интересно, миналата година се явявах на интервю в немска фирма, двама млади германци бяха... Търсеха уеб редактори и контент райтъри с различни езици. Да не се окаже същата компания?  :blink:

Хм, интересно, миналата година се явявах на интервю в немска фирма, двама млади германци бяха... Търсеха уеб редактори и контент райтъри с различни езици. Да не се окаже същата компания?  :blink:

О не, моите хич не са млади хаха, и не това е насоката на фирмата  

Още когато бях студентка, временно работех в едан фирма, в която шефът беше чужденец, там условията също бяха по-добри и по-цивилизовани. Но ако е чужденец от някоя съседна балканска държава, същият гърч ще е.

.

Първата работа, която започнах, беше почти година след като завърших у-ще. В този период условията и заплащането почти на всякъде бяха отчайващи. Категорично бях отказала да започвам нископлатена работа, в която ще ме експлоатират и  потъпкват като личност, заради което имах проблеми с майка ми. Не минаваше и ден без да ми пили, как трябва да престана с претенциите си и да сляза на земята, че животът е такъв и трябва да се примиря. Накрая дойде с един вестник и ми заяви да си търся работа, без да проявявам претенциите си. Реших да и замажа очите, за да спре да ми надува главата. Поканиха ме на интервю на първата и единствена обява на която се бях обадила. Отивам аз на интервю и се оказва, че условията са приемливи. Заплатата, която ми казаха беше доста над средната, плюс допълнителни бонуси. Работата беше приятна, но трябваше да премина фирмено обучение, защото не отговарях на изискванията. Бях одобрена единствено заради приятната си външност Проблемът беше, че бях одобрена от управителя на фирмата, но не и от собственика, който по принцип назначава кадрите. След като бях започнала работа без негово знание, трябваше да премина и на интервю през него, който все още не знаеше, че работя за него. И там усмивката ми и добрите маниери свършиха работа  Първата заплата, която взех беше за половин месец и дори не можех да повярвам, че е реална. По това време мин. заплата беше, ако не се лъжа 120 лева, средната за страната 300-350лв. По договор заплащането ми беше подобаващо по-високо. Но се оказа, че бонусите при добри месеци за фирмата са доста по-големи отколкото самата заплата. Така месечната ми заплата беше в десетина пъти над средната, понякога и доста повече. Получаването на заплатата беше винаги на обявената за това дата. Като условия и отношения не съм попадала на по-добър работодател. Грижеше се за подчинените си по най-добрият начин. Получаваха всичко от което имаха нужда. Допълнителни езикови, компютърни и т.н. курсове, организираше на почивки и тим билдинги всеки месец, за които се харчеха безумни пари. Държеше се човешки с всички и знаеше, че за да се развива бизнесът му хората трябва да са доволни и да им доставя удоволствие да работят.  Беше чудесно, живеехме си приказно, докато в един момент една от управителките не открадна огромна сума пари. Финансовият поток във фирмата беше много голям и тя е имала достатъчно време да краде незабелязано. След като започна да си личи, че изчезват големи суми пари, въпросната се опита да накисне други хора. Истината излезе наяве в крайна сметка. Но от този момент отношението на собственика на фирмата се промени коренно. Вече изчезна доброто отношение, резнаха се всички кранчета и се започна лов на вещици. Което беше напълно основателно. Собственикът е българин. Най-коректният човек за когото съм работила, но българите понякога не заслужават коректност и добро отношение.
До края на нашите работни взаимоотношения той запази доброто отношение към мен, което изключително много дразнеше всички. Бяха наложени изключително строги правила, при неспазването им имаше с огромни финансови наказания и уволнения за най-малкото. Аз естествено мразя правилата и не спазвах голяма част от тях, но пък винаги съм била коректна и съм си вършела работата  :blink: Не позволявах да ми се нарежда какво да правя, шефът нямаше проблем с това, защото някак му бях слабост. Но всички злобееха, че ми е позволява всичко, а на тях не и накрая змиите успяха да ме накиснат, докато бях отпуска, за нещо което не бях направила. Така бяха нагласили нещата, че да нямам възможност да разгорявам с него, за да се изясни ситуацията.
Този човек и на мен ми беше голяма слабост и си имах неизказани симпатии към него  :blink:

Звучи като мен, завърших у-ще предната година, обадих се на 1 обява, отидох на едно интервю. Чувството ми за хумор и външният ми вид донякъде, както и нивото ми на владеене на чужди езици ми уредиха място във фирмата. Фирмата е супер, заплатата ми е повече от всички, които познавам. Пълни осигуровки, пътуваме много и навсякъде всичко е платено, водят ни на вечери и т.н, колегите са супер, офиса е на пъпа на Варна, всичко е топ, само работата ми идва малко скучна на моменти.