Венера, много ти се радвам, че не ядеш месо, браво!
не ям нищо, което може да ме погледне с очи.
когато бях малка на село имахме зайчета. играех си с тях. един ден чух баба ми да казва, че трябва утре да колят зайчетата за буркани. не можех да повярвам на ушите си. ужасих се.. как може хората да ядат животните. изплаших се, че ще ми изядат котетата и кучето , защото не виждах разлика м/у тях - все животинки. после дълго време не исках да ям месо, но като си дете, нямаш избор. сега се радвам, че й мъжът ми е вегетарианец и ядем едни и същи неща, защото аз месо не мога и да готвя, не мога да го пипна. яйцата и млекото винаги са ми били гнусни, сега вече и това не ям.
болестите у хората са от храната, психиката и обездвижване.
никой не може да ме убеди, че човек има нужда от месо. в природата има достатъчно продукти, които дават всичко необходимо на организма. на другите ли да вярвам или на себе си:)