Защото ако не си ползваме марсовата енергия, все ще си живеем с чувството, че сме страничен наблюдател на собствения си живот. А какво има по-тъжно от това - един живот без фокус и все роли на статист... :huh: :ph34r:
Е и така не е, всичко се прави чрез неправене, това е мъдростта на мъдрите.
Когато успееш да влезеш в потока, всичко се самослучва, от теб остава само стремежът, ма той няма външно проявление, а е специфична вътрешна нагласа.
Мъдрият с едно движение прави повече, отколкото глупавият за цял живот. Ти можеш нищо да не правиш, ако всичко се извършва по твоему, правилно.И това е вярно. Ако човек стои достатъчно дълго на брега на една река, ще види рано или късно трупът на врага му да минава покрай него.
Това е абсолютно вярна позиция, изпитана неведнъж от мен. С едно точно движение в подходящ момент можеш да направиш повече, отколкото да търчиш като мравка.
Мравкиту се щурат по цял ден, лъвът дреме и помахва с опашка, а когато дойде моментът, с едно ловко движение си прилапва жертвата...а мравките продължават да се щурат.
Въпросът е, че на Марса ми му писва да клечи с лъва в храстите, току нададе боен вик, надене индиански пера, тропоса прерията два пъти, докато му мине и се прибере...изплашил всички жертви в околовръст и лъвът после клечи залудо. :wacko: