Не че ме е страх от смъртта, не и от моята, а близки вече не останаха...
Но във връзка с тия сънища се сетих за майка ми - една година преди смъртта си беше споделила, че е започнала интензивно да сънува ранните си детски години, а веднъж беше сънувала покойния ми дядо (баща й) по подобен начин, като от последния ми сън с баба ми (нейната майка). В съня той я държал за ръце и тогава изпитала същото екстатично чувство, много светла и божествена енергия, която трудно може да се сравни с каквото и да било на този свят.
Вероятно покойните ми близки се безпокоят за мен и душевното ми състояние, затова напоследък се явяват по-често. Духът на майка ми не се явява, може би вече се чувства безсилна в отвъдното да ми въздейства по някакъв начин, а и на мен още ми е трудно да приема някои неща и да простя... Докато баба ми е последната починала от тримата покойни роднини, които сънувам. Нея я сънувам най-рядко, но напоследък започна тя да идва в сънищата ми. Или по-скоро аз тръгвам на посещение при нея, а тя изглежда обезпокоена от моето пристигане. Вероятно защото още не ми е място там, но знам ли...