До Марая!
Имах предвид точно лелята и пожара. По мои спомени пожара се яви в съня на Александър и го възприех като негова мисъл (по-мисъл). Той се събуди от "кошмара" с горящата леля, тичаща в пламъци (много ефектна сцена между впрочем!!!). Аз го възприех като изпълнение на желанието му. Така мисълта за убийство ще превръща в "реалност". Човек трудно може да направи разлика, дали той е причината или е просто съвпадение. Не е необходимо действие/постъпка, само мисълта е достатъчна, за да те направи греховен (тоест убиец). От гл.точка на вселенското (божествено) съзнание - няма разлика. Ние обитаваме всички измерения (материални, астрални...), така че действаме във всички едновременно. В едно от измеренията сме чисто духовни/мисловни същности и затова там мисълта е формата на действие. Бог "вижда" греховете във всички нива, затова според християнството и помислите ни са грях, както и делата ни. Мисълта/желанието за убийство (или прелюбодеяние) те прави убиец (респ. прелюбодеец), не през Закона, но пред Създателя на душата ти. Това, разбира се, е "азбучна истина" (концепцията за греховната помисъл), но за мен освен знание има и постигане, тоест човек не е достатъчно да знае нещо на теория, а е необходимо и да го изпита емоционално, да го преживее ...поне естетически.. (за да "схване" същността на религията) и изкуството е доста подходящо за целта. За това съм благодарен на Бергман, Тарковски и още 5-6 велики, които са ми помогнали на младини!
Що се отнася до твоите младежи - тук трябва да влизаме в твоята конкретика... а за целта трябват данни.
Нито ти знам положението, нито състоянието... ))) ... аз казах нещата принципно, а ти си решавай конкретно!