Здравейте приятели!
За пръв път посещавам този форум,както и за пръв път се регистрирам и участвам в дискусия...досега не съм изпитвала нужда да го направя...този път, обаче, реших да потърся помощ от надявам се по-вещи от мен, които да ме насочат към подходящия начин на възприемане на тъй-наречения ми проблем...преди всичко искам да поясня, че съм човек, който се занимава макар и любителски с йога, медитация и цялостно духовно израстване...вследствие на което вярвам в преражданията и кармичните връзки, които също с лекота успявам да разпозная...като цяло съзнанието ми е достатъчно добре развито в духовен аспект, че да мога да си отговоря сама на повечето духовни въпроси...един, обаче, не ми дава мира...от известно време насам в интимен план в живота ми се появяват само лица с много силни кармична помежду ни...очевидно обаче кармата помежду ни е доста "тежка" и взаимоотношенията обикновено не се развиват положително и са като цяло много драматични, в повечето случаи и за двете страни...след последния си скорошен горчив опит, някак чувствам, че не мога да се съвзема, макар като цяло да мога да се справям доста здравословно с такива ситуации...мисля, че ми дойде повече от една страна, от друга, имам чувството, че нещо не съм направила като хората и това ме измъчва и ме "тегли" все още към този човек, макар осезаемо да не изпитвам вече чувства към него...в този ред на мисли, не знам как точно човек трябва да разбере какъв е урокът, който трябва да научи от всяка своя кармична връзка и как да го постигне...и трябва ли непременно да позволяваме на "лошите" кармични връзки да ни се случват...напоследък се замислям за изчистване на кармата и кармичните си връзки, както и заявяване появата само на нови и необременени взаимоотношения...възможно ли е да го сторя, без да съм си научила всички кармични уроци? Благодаря ви предварително!:)

Вярвам, че не сме на този свят, за да бъдем мъчени, унижавани и разплаквани от съдбата ни. Но когато тези емоции навлязат, в чисто житейски план това означава, че за подсъзнанието ни свети една много голяма червена лампичка. Някакво твое виждане за живота трябва да бъде променено, допускаш все същата фактическа грешка със всички хора, с които имаш кармични връзки, в които не си успяла. Замисли се каква може да е тя. Напиши на един лист всички обстоятелства и характерни черти на тези хора, които се препокирват - сигурна съм, че ще намериш някакви прилики - възможно е даже да са доста много. Тези хора вероятно отразяват частта от себе си, която отричаш, считаш за низка и по някаква причина - недостойна за да се идентифицираш с нея. В този ред на мисли - не - не можеш с вълшебна пръчица да изчистиш кармата си и всичко да ти тръгне, без да си научила уроците си. Въпросът е кой начин ще избереш да го направиш - лесният и и по- безполезнен или другият - труден. Лесният реално не е толкова лесен, колкото изглежда, а от теб се очаква да погледнеш обективно на себе си, да видиш къде е проблема и много често, въпреки желанието си, да се промениш в някаква посока. Тогава външни проблеми няма да имаш или поне ще са значително по-малко и по-леки за приемане. Другият е този, по който вървят повечето хора - цял живот "ощетени", омерзени и озлобени от това, което "животът" - а в астрологическите общности - планетите им били взели.

Скъпа, Ace_of_Pentacles, много съм ти благодарна, че откликна на моя зов и че ме напътстваш да видя светината в края на тунела...аз не съм от хората, които винят външни фактори за житейските си несгоди, вярвам,че всеки кове съдбата си сам...и точно затова искам да си науча по-бързо уроците, за да мога да продължа по-одухотворена напред...в този случай, обаче, срещам спънки...много пъти сама съм си задавала въпроса какво всъщност трябва да видя...търся и намирам много от сходствата за провалените взаимоотношения, но явно не успявам да интерпретирам и извлека поуката за мен...например сред основните сходства са, че това са хора, с които съм имала тежки раздели и преди (това съм имала възможност да го разбера по време на някои от регресиите и медитациите, на които съм се подагала), общото между всички тях е, че става дума за хора много силно емоционални и чувствителни, в повечето случаи с по-негативна нагласа от моята (всеки в различна степен) и с недостатъчно  самочувствие...моето отношение и подходът ми към всеки един не са били едни и същи...докато като по-малка съм била по-трудна за „разчитане”, по-срамежлива, по-недостъпна и по-малко толерантна към грешките на съотвения човек, на този етап съм доста по-открита, с позитивно отношение, разбираща, всеопрощаваща и уверена...но независимо от моето поведение, всичко винаги започва с емоционална експлозия и малко след това някак от нищото, настъпва етап на „лоша” комуникация, в която и двете страни непрекъснато интерпретират погрешно поведението на другия и/или реагират неадекватно в следствие на което...стига се до момент, в който това до такава степен ескалира, че не може да става дума за каквото и да било общуване повече...като тук нямам предвид тежки думи, обиди и скандали, а изведнъж  появила липса на, най-вече, вербален общ език...иначе духовната връзка е много силна...това са общите белези, които не мога да разтълкувам и не знам дали изобщо някои може да ги разтълкува или подскаже нещо вместо мен...страхувам се, че трябва сама да стигна до извора, но не мога да усетя как...

За жалост, или бих казала, нормалност, дори и най-духовните хора често имат тъмни страни. Даже бих казала, че с духовността, нарастват и тъмните страни. Склонни сме, когато искаме да се отворим към някаква по-висша, духовна същност, да пренебрегваме първичните импулси у себе си, да ги бутилираме в малки пространства в подсъзнанието и рано или късно те са точно тези, които ни докарват до отчаяние. Защото духовното изисква да се обичаме целите, а все има нещо, което не осъзнаваме, че сме укрили от себе си. Може би трябва да погледнеш наталната си карта - защото ти казваш, че в детството си била една, а сега си друга - много често поради травми, които можем дори да не помним в ранните ни години, сме принудени да се променим психически, но това се случва с някаква насилственост, която остава като утайка на дъното и в повечето време не я усещаме ... до един момент, който отключва отново цикличната травма. В наталната си карта можеш да видиш тези два архетипа - на срамежливото дете и по-екстровертния възрастен, който си станала. Въпросът е каква връзка ще осъществиш между тези две неща, не можеш да бъдеш само едното от тях - поне не, ако не искаш тези резултати.

Много търсих една страница в нета, исках да ти я пейстна, но не можах да я намеря. Идеята беше:  представяш си, че си в кристална стая. Оглеждаш я за пукнатини и процепи, трябва да е отвсякъде затворена, за защита. Поканваш вътре Св. Михаил и го молиш за защита. Поканваш човека, с когото имаш проблеми ( душата му, висшето му Аз). Слагаш го да седне и  му казваш, каквото имаш да му казваш. Оглеждаш за сраствания,  за някакви нишки, които ви свързат. После молиш Св. Михаил да разсече нишките, които ви свързват с меча си. 1. Ако искаш да си отиде завинаги този човек, го покани да излезе през вратата на стаята и да не се връща. Кажи му, че той е свободен и ти си свободна. Ако искаш да остане в живота ти, но отношенията ви да се променят, да станат чисти и духовни и братски, си представи, че просто се разтваря, изчезва. Благодари на Св. Михаил. Може да отвориш вратата на стаята си, д излезеш в светлината или там както искаш. Нещо такова беше.

Тук намерих друго : http://bg.convdocs.org/docs/index-100564.html?page=7