Съзнателно съм усетила двама души, които ме привличат към себе си по някакъв начин. Не говоря физически, а някак мистично, има нещо, което ме тика към тях, приятно ми е да говоря с тях, да съм до тях, странно е. Странно е просто чувството,което те привлича към тези хора и се питах дали няма нещо от минали животи, може да се познаваме отдавна...
Как мислите? Имали ли сте подобно чувство, че някой ви привлича или притегля към себе си по някакъв невидим начин?
Трябва да уточня, че и с двамата (първия човек е една приятелка, макар че за малко време остана в живота ми, бързо пое по свой път далеч, а другият е един колега) съм имала приятелски отношения, може би с втория по-скоро на добри познати, нищо повече.

П.С Ако има подобна тема, извинявам се, не съм я намерила.

Чудесна е темата.
И чувството е прекрасно.
Щом те привличат,прави всичко възможно да се сближиш с тях.
И дано това чувство да не е измамно.
Ща дам пример :blink:
Аз имах таково чувство към онзи аптекар ;Dако си спомняш,писах много за него.Когато не го познавах,а само го виждах в продължение на година и половина имах такова чувство.Силно ме привличаше ,но не физически.И си мислех/явно без да осъзнавам ,че е заблуда/,че явно имаме нещо от предишен живот.Когато най-накрая с кански усилия направих така,че да се запознаем......се оказа и блесна заблудата.
Оказа се,че не е това което съм си мислела.

А пък може наистина да е имало някакво изплащане ,макар и малко от предишен живот.Защото след едно виждане въпреки че се държеше прекрасно,след това виждане ми каза Остави ме намира Въпреки,че аз нищо не съм направила....но както и да е...

Друго : В дебелите книги пише,че някой път отсрещната страна не е толкова осъзната,колкото ти.И може изобщо да не те разпознае,да няма тези спомени каквито имаш ти.Но ако душата-на другия човек е осъзната,както и твоята,тогава те "знаят",че са се срещнали отново,за да довършат нещо и в новото прераждане.Дали е любов или друга задача,няма значение....те са се намерили ,за да изчистят нещо от преди.

Та,сближи се,и ще видиш ти сама,дали срещата е нещо голямо,или дали е зблуда, или дали те ще те разпознаят :blink:

Мен така ме привличаше сегашния ми приятел. На първата ни среща да стоя до него без да го прегърна,без да го докосна ми се струваше странно и неестествено. Лошоте е че когато се запознахме имах дълга връзка с друг мъж и просто не знаех как да постъпя. Видяхме се няколко пъти и реших да прекратя това една петъчна вечер. Мина съботата,после дойде неделя,а аз бях безкрайно тъжна както никога досега. Душата ми плачеше за него и тогава го осъзнах-не мога да продължа живота си без него. Целия ден се борех с гордостта,а пръстите ми трепереха докато му пишех съобщение. Оттогава минаха 2 години и никой не ме е правел толкова щастлива! Асцендента и Южния му възел пресичат моя 5-ти дом и са в точен съвпад със Слънцето и Венерата ми. Той е бил мой любим и в предишен живот...

Не знам защо тази тема е в Мистиката, защото като ви "слушам" и едни нептуново-водни /но не рачешки/ мисли и усещания ми идват на акъла. :blink:

Нова, темата я публикувах тук, тъй като не знам къде иначе е най-адекватно. Ако модераторите сметнат, че е нужно, може да я преместят.  :blink:

Just a Dream и Milky - това, което ме учудва е, че връзките, които имам с двамата са чисто приятелски, нищо повече. Странно е, защото в любовните връзки не ми се е случвало такова усещане, може да ми е минала мисълта "може би се познаваме от минал живот или сме били заедно и преди", но като цяло това са ми били чисто мисловни разсъждения, докато в двата случея има нещо, което не може да се обясни, просто ти е приятен човека и си го харесал още преди да се запознаете достатъчно.

Just a Dream, това е прекрасно, че сте се срещнали и отново /в сегашният живот/ сте заедно. По този повод, бих ти препоръчала една книга, ако не си я чела, много ми хареса, тъкмо преди някои ден я завърших. Книгата е на Брайън Уайс и се казва "Само любовта е истинска". Две сродни души се срещат отново, двамата дори не се познават, когато отиват, всеки по отделно, при Уайс и той се опитва да им погама с проблемите им чрез регресия. Спомнят си минали животи и Уайс в един момент си дава сметка, че тези двама негови пациенти са се познавали в различни минали животи, но в този все още не са се срещали.

За аптекаря, Милки или наистина е имало нещо от предишен живот и той го е прекратил още преди да разбереш, или просто е бил груб. Във всеки случей не съжалявай, просто си последвала импулса си, може да не е било писано да задълбочавате познанството си дори в приятелство, може би всеки следва различен път сега.

А относно мен - първия човек е едно момиче, което в последствие ми стана приятелка, но за жалост много малко трая познанството ни, тя трябваше да замине. Най-интересното е, че макар да й бях записала имейл, скайп и тем подобни, тя така и не ме потърси. Може да си има своите проблеми и да не й е до мен, но все пак понякога ми става тъжно, че изгубихме контакт.

Другият човек  е един колега, не мога да кажа, че сме чак големи приятели, но сме добри познати. Последния ден, когато се видяхме, аз чаках да дойде приятелят ми и си стоях сама, а той говореше с други хора. И по едно време се приближи да ме пита как съм и подобни неща. Може да е само любезност, съгласна съм, но може и той все пак да усеща някакво привличане/притегляне. Поне аз знам как усещам нещата, което е важно.

При нас има някаква много силна телепатична връзка. Почти всеки ден когато аз искам да отидем на някое определено място,като идва да ме вземе от работа ме пита дали искам да отидем на мястото,за което съм мислела и обратното. Това е нещо нормално за нас и сме му свикнали. Интересното е че аз знаех,че ще се появи в живота ми и го чаках цели 2 години. Първо ми го предсказа един астролог,а после и една гледачка. Знаех дори и какво ще работи и първата буква от името му  :blink:

Това с телепатията е наистина нещо, което доказва силната ви връзка. Същото много пъти се случва с близки хора, като майка или баща. Но при мен най-вече с майка ми, много пъти се е случвало да ме усеща, когато нещо ме боли без да съм й казвала.

А говорейки за сродни души, ще публикувам извадки от беседите на Петър Дънов за сродните души:

Душите две по две са излезли от Бога.Това са сродни души.


Предполага се, че човек ще има 777 кардинални прераждания и от тях ще има 12 епохални. Епохални прераждания са тези, когато две сродни души се срещат на Земята.

Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи. В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе. Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение
да чака Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло.

Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране.

Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно. Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта. Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш. Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по-рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма. Идеалната
Любов е любовта между сродните души. Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите. Любовта между сродните души е мярка. Няма по-хубаво нещо от сродството на душите.

Хората считат за женитба това, което не е. Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество - Бог. Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората.

Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух. Именнотова е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага.

Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога. Или по- точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система. Те не се обезличават. След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек. Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила. Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло.

Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем. Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява. И тогава те със своите отделни тела ще функционират
като полюси в това по-голямо тяло. Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела. Тези неща не се казват на всички. Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици.

Сродната душа е ядка. Всички души съставляват общия организъм. Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа.

Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички. Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа. Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за тебе, обичаш всички. Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени.

Ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души. Щом дойдем до сродните души,това вече спада към Божествения порядък. За да може да се прояви човек, трябват два центъра, това са именно сродните души.

Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата. Когато две сродни души се срещнат на Земята, то ако има благоприятни условия и двете остават да работят заедно. А някой път след известно престояване тук, едната душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята. През сродната душа всичко минава. Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е
вдъхновителката. Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея. Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички.

Сродните души представляват Божествената страна на Живота. Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа.

Представете си, че има една градина, създадена от теб. Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа.

Кога се сливат сродните души? В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.

Трябва да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез тебе. Отвори сърцето си към нея. Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че сродната ти душа. Всички сродни души живеят в закона на Любовта. Всички сродни души съставляват едно цяло. Това тяло е Христос. В сродната душа ще чувстваш присъствието на Бога и Христа.

Двете сродни души са колективност. Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата - сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа. Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи.

Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път. Успоредните линии са пътища на Разумни същества. Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.

Когато две сродни души се срещнат на Земята, ако не са готови, ще забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност.

Душата - Половинка


Всяко човешко същество има душа - половинка. Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата. По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.

Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава. Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно. Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате: "Ето това е, ето това е!", тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели. Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека. Когато го
намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област. Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили. Тогава се разочаровате и подновявате търсенето. След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка. Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате. Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили.

"Но щом е така", казвате вие, "той просто не е бил моята душа -половинка!" И да, и не. Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек. Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка? Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата. По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него. Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него. Причината е, че нейната душа - половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него. Но
обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата - половинка си отива с дълбоко съжаление. Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа - половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл. Може би той ще се върне чрез друг мъж ...

Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта. В този момент двете половини действително ще се намерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина. Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне
това състояние на съществуване? Вместо това той казва: " Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!" Да опиташ всички жени на света и да не намериш истинско просветление, е криминално. Но хората са свикнали да се задоволяват с мимолетни искрици.


Душата - половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора (и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата - половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска ... но душите - половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.

Един път имаше един много забавен случай. През целия ден докато бях на работа много ми се ядеше салата със зеле,царевица и майонеза. Вечерта моя сладур идва да ме вземе от работа и на път за тях ми вика-"Нарязах една зелка за салата...",като никога допреди това нито сме си правили такава салата,нито съм казвала,че обичам. Та четенето на мисли от близо и от далеч си е нещо нормално за нас,с което отдавна свикнахме...  :blink: