Съжалявам много, Марая!
Много гадно ми беше да прочета какво се е случило. Бъди силна! Твоето животинче е на по-хубаво място и ще продължава да те обича.
Преди време открих в един форум една много затрогваща притча. В нея се разказва за куче, но смисълът е един и същ. Прочети я, може да ти олекне поне малко. Ето я и нея:
Самоедът пред дверите на Рая - притчаЕдин ден, докато Бог се разхождаше край поляната до райската порта, някаква глъч го смути. Като наближи, Бог видя Ангела на кучетата да увещава пухкаво бяло куче чиято опашка беше извита над гърба му, а очите му блестяха като слънца. Изглеждаше сякаш сътворено от облаци и звезди, и имаше най-голяма кучешка усмивка, която Бог бе виждал някога. Кучето лаеше приятно, но настоятелно, пред дворите, с добре премерено откъслечно “бау-уау”- “бау-уау”. Бог повика Ангела на кучетата: “Какво правиш?”, попита той, и какво куче е това?” Ангелът на кучетата отговори – това е самоед. Той дойде преди стопаните си и сега настоява да се върне обратно на Земята, за да бъде с тях. То казва, че трябва да ги наглежда. Повикаха ме, понеже никой друг не би успял да го убеди да остане тук в Рая. То казва, че харесва Рая, но се нуждаят от него у дома.” Тогава Бог каза: ”Чувал съм да нападат дверите на Рая, за да влезнат, но не и за да излезнат. Ти не му ли каза, че да се върне обратно би било против всички правила на Рая? Неговите стопани трябва да почакат да дойде тяхното време и кучето да ги чака” Ангелът отговорил: Аз наистина се опитах да му обясня! Но то казва, че правилата не са приложими при самоедите, и не вижда защо трябва да почнат да се прилагат точно сега, когато стопаните се нуждаят от него на Земята.”. “Сигурен ли си, че създание толкова твърдоглаво, принадлежи изцяло на мен?” – Запитал Бог Ангела. Последният помисли малко и рече. “Вярно е, че има палава, непокорна жилка в това куче, за което аз не мога да съм отговорен, но те уверявам, че то е изцяло създание на Рая и че мястото му е у дома.”
Междувременно, кучето продължаваше да лае пред дворите, като спираше за малко да се поогледа, сякаш казваше - ”Ами, ако можете да отворите дворите пред мен, какво ви спира?” Тогава Бог протегна ръка и повдигна кучето. Подържа кучето близо до лицето си и прошепна нещо в ухото му. Както Ангелът на кучетата видя, самоедът се сви доволно на кравай в божията ръка и леко и бавно заспа. Изглежда сънуваше хубави сънища; лапите му леко потрепваха, и на муцунката му бе изписана щастливата самоедска усмивка. Скоро се чуха миниатюрни звучни похръквания, като лек камбанен звън от много далеч. И Бог гушна заспалото куче в една от гънките на искрящата си бяла роба. Беше трудно да се определни кое блести повече – божията роба или спящият самоед. “Тук, обясни Бог, дори аз не бих могъл да наруша правилата, дори и за самоед. Но вече му обещах, че ще спи до сърцето ми, докато неговите стопани дойдат при него. То ще бъде с тях в сънищата си и те ще се съберат, когато настъпи правилният час. Дотогава, лично аз ще ги наблюдавам, така че самоедът да е спокоен.”
Докато Бог и Ангелът се отдалечаваха от дворите на Рая, придружени от откъслечно, тихо звучно похъркване, Ангелът на кучетата се обърна за да хвърли един поглед на щастливата самоедска усмивка и спокойствието отново се спусна над дворите и сияние озари въздуха в Рая.
Източник: http://www.samsmiles.org/heaven.html