Вчера попаднах в една компания, в която се обсъждаше голямата истинска любов в която си склонен да загърбиш всичко. Странно ми е, поне на мен. В наталната карта, кои са аспектите, показващи тази сколонност към самозабравяне...

Отнеси се към Нептун. Той ги прави такива... "истински".

Отнеси се към Нептун. Той ги прави такива... "истински".

Основата е Нептун, така ли..?
А венера и луната, има ли ги в мача?

Разбира се! Къде без Венера, нали тя ти е любовта, образно казано... Момент, заблудих се, твоята любов е Марс+Плутон.   

ПП. Ако трябва да си говорим сериозно, сериозното на "истинската" любов е в Сатурн.

Ти какво разбираш под "истинска" любов?

Бързината и склонноста да се загърбя всичко за любов е характерна за доминатен огън в натала.

Нептун може да даде илюзиите, но не и волята да захвърлиш всичко бързо.

Разбира се! Къде без Венера, нали тя ти е любовта, образно казано... Момент, заблудих се, твоята любов е Марс+Плутон.   

Луна в козирог и венера в лъв...

Бързината и склонноста да се загърбя всичко за любов е характерна за доминатен огън в натала.

Нептун може да даде илюзиите, но не и волята да захвърлиш всичко бързо.

Ами аз имам огнен стелиум и Асц, но не съм го и се съмнявам, дали бих го направил...
Познавам хора, които са го правили, но пак казвам странно ми е

Цитат на: Smarta в Септември 19, 2013, 09:45:00 am

Разбира се! Къде без Венера, нали тя ти е любовта, образно казано... Момент, заблудих се, твоята любов е Марс+Плутон.   

Луна в козирог и венера в лъв...

Цитат на: sladurkata в Септември 19, 2013, 09:46:04 am

Бързината и склонноста да се загърбя всичко за любов е характерна за доминатен огън в натала.

Нептун може да даде илюзиите, но не и волята да захвърлиш всичко бързо.

Ами аз имам огнен стелиум и Асц, но не съм го и се съмнявам, дали бих го направил...
Познавам хора, които са го правили, но пак казвам странно ми е

Още не си се уточнил, какво разбираш под истинска любов.

А не трябва ли истинската любов да я търсим в синастрията, нали тя не е самоцелна , заради самото обичане , а я изпитваме към някого ?

Цитат на: Нерил в Септември 19, 2013, 09:47:20 am

Цитат на: Smarta в Септември 19, 2013, 09:45:00 am

Разбира се! Къде без Венера, нали тя ти е любовта, образно казано... Момент, заблудих се, твоята любов е Марс+Плутон.   

Луна в козирог и венера в лъв...

Цитат на: sladurkata в Септември 19, 2013, 09:46:04 am

Бързината и склонноста да се загърбя всичко за любов е характерна за доминатен огън в натала.

Нептун може да даде илюзиите, но не и волята да захвърлиш всичко бързо.

Ами аз имам огнен стелиум и Асц, но не съм го и се съмнявам, дали бих го направил...
Познавам хора, които са го правили, но пак казвам странно ми е

Още не си се уточнил, какво разбираш под истинска любов.

За мен ли? По добре да не знаеш, писал съм тук и ме оплюха...хахаххахахахаа
Ами да загърбиш, себе си в името на емоцията към другия,дори и да осъзнаваш, че може да има ежки последствия

Нямам наблюдения, че Венера/Сатурн дава стремеж към "истинска и вечна" любов, ако говорим за твърд аспект. По-скоро дава постоянни колебания и съмнения, недоверие. Но вероятно такъв човек, ако все пак успее да срещне половинка, която да го "заслужава", може да бъде много лоялен и отговорен партньор. Но на практика съм забелязала, че родените с такъв аспект постоянно подлагат на съмнение избора си - дали човекът си "струва", дали тази любов си "заслужава", дали изобщо е любов...

За мен ли? По добре да не знаеш, писал съм тук и ме оплюха...хахаххахахахаа
Ами да загърбиш, себе си в името на емоцията към другия,дори и да осъзнаваш, че може да има ежки последствия

"Да загърбиш себе си в името на..." ме води към трудни аспекти към Луна, Слънце и Венера. Може и Марс, но според мен не е достатъчно. Но аз не съм капацитет.

По-водния типаж е по-склонен да прекърши егото си и амбиците си в името на друг. Човекът с по-силно его или огнения типаж има нужда от обожанието на другия, да правят нещо за него, а не той.

Иначе всяка любов е на първо място с егоистични подбуди и търси ...възвръщаемост на "инвестицията".  Изпитването на подобно чувство - любов е показател, че собствените проекции имащи за отправна точка личния вътрешен свят и нашите най-хубави черти от характера, са намерили огледало, в което да се огледат.

По-водния типаж е по-склонен да прекърши егото си и амбиците си в името на друг. Човекът с по-силно его или огнения типаж има нужда от обожанието на другия, да правят нещо за него, а не той.

Иначе всяка любов е на първо място с егоистични подбуди и търси ...възвръщаемост на "инвестицията".  Изпитването на подобно чувство - любов е показател, че собствените проекции имащи за отправна точка личния вътрешен свят и нашите най-хубави черти от характера, са намерили огледало, в което да се огледат.

По-хубаво не мога да го кажа.

Според мен истинска любов не съществува. Всички сме малко или много егоисти. А основното, което ни ръководи обикновено, е желанието ни да не оставаме сами, а това НЕ Е любов.

Рак - истинска любов. Аз като обичам, го правя с цялото си сърце. Все едно живея за другият. А е Слънце в Рак, даже не е и Венера. Лично мнение. По скоро би трябвало да питаш, какво в синастриите дава истинска любов.

Моето мнение по темата е малко по-различно...

Истинската любов за мен е Божествената, която е вечната любов. Без нея нямаше да има нищо, дори и нас. Затова да сме благодарни, че благодарение на любовта сме тук и сега...

Човешката любов за мен започва най-напред от любовта към себе си, от самолюбието, от самоуважението ни към нас самите, от нашата самооценка. От момента, в който се спре да се обръща внимание на другите, какво мислят за нас, дали одобряват постъпките ни или не, за да можем да се оценим. Любовта към нас ни позволява да си имаме доверие, да останем верни и на онези части от съществото си, които другите не ценят, сами да издържим на премеждията и да изживее живота си като едно приключение. И само човек, който е в любов и в мир със себе си, може да срещне своето друго Аз...

Вярвам, че за всеки има човек, който го обича и който той обича - въпрос на време е да се срещнат, все пак трябва да са на една енергийна вълна :blink:

Моето мнение по темата е малко по-различно...

Истинската любов за мен е Божествената, която е вечната любов. Без нея нямаше да има нищо, дори и нас. Затова да сме благодарни, че благодарение на любовта сме тук и сега...

Човешката любов за мен започва най-напред от любовта към себе си, от самолюбието, от самоуважението ни към нас самите, от нашата самооценка. От момента, в който се спре да се обръща внимание на другите, какво мислят за нас, дали одобряват постъпките ни или не, за да можем да се оценим. Любовта към нас ни позволява да си имаме доверие, да останем верни и на онези части от съществото си, които другите не ценят, сами да издържим на премеждията и да изживее живота си като едно приключение. И само човек, който е в любов и в мир със себе си, може да срещне своето друго Аз...

Вярвам, че за всеки има човек, който го обича и който той обича - въпрос на време е да се срещнат, все пак трябва да са на една енергийна вълна :blink:

Прекасрно казано!  :blink:

Според мен в любовта винаги единият обича повече...
Ето ще ви дам пример...Сестрата на един мой френд е на 25 - умна, образована и с добра позиция и заплата и излиза с хероинов наркоман на 30...Истина е това, казвам ви...
Мисляхме да го качиме на Витоша, ама няма сми...Тая като циври, обичам го той е много умен смел и тн...
Некой ще кажат, къде и е акъла, други глупоста от преражданията и тн...

Ох и за да се изкажа 
От моят кратък житейски опит и наблюдение съм си извадила следния извод. Истинска е любовта тогава когато срещнеш точния човек или иначе казано твоята половинка. Когато това се случи, всички онези думички като - трябва да се жертвам; има рискове; невъзможно е; аз страдам, ама обичам; зле ми е, но не мога без нея/него- всички терзания, съмнения изчезват. На човека му става леко на душата, спокойно, чувства се по-силен, по-самоуверен и сякаш си е отворил очите и ушите    Демек става пълноценен най-вече на и за себе си. Моята философия за любовта е, че тъй като сама по себе си тя не предполага страдание, мъка, огорчение следователно споделяйки я с друг човек, това предполага във всеки един от двата индивида да се заражда устрем, и желание за подобрение, тоест да се удвои самата любов, която всеки изпитва изначално за себе си, а оттам и за по-добър живот, по- сърдечни и благородни чувства. Въпросът е да си намериш половинката, което вече е работа на Вселената. На някои е дадено, на други не. И все пак тайничко си мисля, че на всеки е дадено рано или късно. Иначе би било прекалено формално това съществуване и в крайна сметка до известна степен безсмислено.

Ох и за да се изкажа 
От моят кратък житейски опит и наблюдение съм си извадила следния извод. Истинска е любовта тогава когато срещнеш точния човек или иначе казано твоята половинка. Когато това се случи, всички онези думички като - трябва да се жертвам; има рискове; невъзможно е; аз страдам, ама обичам; зле ми е, но не мога без нея/него- всички терзания, съмнения изчезват. На човека му става леко на душата, спокойно, чувства се по-силен, по-самоуверен и сякаш си е отворил очите и ушите    Демек става пълноценен най-вече на и за себе си. Моята философия за любовта е, че тъй като сама по себе си тя не предполага страдание, мъка, огорчение следователно споделяйки я с друг човек, това предполага във всеки един от двата индивида да се заражда устрем, и желание за подобрение, тоест да се удвои самата любов, която всеки изпитва изначално за себе си, а оттам и за по-добър живот, по- сърдечни и благородни чувства. Въпросът е да си намериш половинката, което вече е работа на Вселената. На някои е дадено, на други не. И все пак тайничко си мисля, че на всеки е дадено рано или късно. Иначе би било прекалено формално това съществуване и в крайна сметка до известна степен безсмислено.

Съгласен, говорим за любов не за болест, все пак...
И аз си мисля, че е Божа работа...