Напоследък се улавям как си мисля за котарака,който живее при майка на терасата.Тъжно ми е за него,мисля си,че е самотен.Когато отида да го видя някой път така се държи,сякаш съм неговата единствена надежда.Опитах се да говоря с моя мъж да го вземем да живее с нас,ама не иска,въпреки,че обожава котките.Притеснява се,че котарака е голям разбойник...Няма ли някоя добра душа тук,която да го приюти? Чисто бял персиец с две различни очета... :rolleyes: