Добре, и аз имам нужда от малко помощ. :unsure: Много революционен сън беше. :unsure:
Живеем си аз и една от моите най-добри приятелки на квартира на много горен етаж, но квартирата е много хубава и сме си много доволни от нея. По едно време нещо ни викат, че станало бедствено положение. :unsure: И ние тръгваме с едни лъкове да избиваме някакви хора в някакъв склад. И със нас Боби Сингър от Supernatural. И аз много се ядосах на моята приятелка и на Боби Сингър, защото те не ги убиват тези хора, ами ги пощадяват. И си викам на ум - "какво е това пощадяване, положението е бедствено, всички трябва да се избият". Изобо идеята за толерантност, съпричастност, хуманизъм хич никаква я нямаше в главата ми в този сън.

Другото, което вече помня е от този сън, защото малко ми се губи, че тези хора, дето ги убиваме са един вид поробители и съществуват някакви крайни организации, които се борят с тях и аз решавам да се присъединя. Всички много се възхищават на тези организации, дори населението, което не членува в тях. В общи линии - все едно да си Левски, Ботев, Бенковски, Раковски на едно място, хората като чуят, че членуваш там, шапка ти свалят. Естествено, както навремето, има си и някакви скептици, които предпочитат някакъв по-спокоен начин на живот. :rolleyes: И майка ми е от тях, тя не иска да се меси в такива работи. :rolleyes: Мен, обаче, като ме виждат как стрелям, много ме харесват от едната организация (имаше за мъже и отделно за жени) и ми дават някакъв яркозелен ластик в знак на членството ми към тях. И трябва да отпътуваме с едни автобуси за обучението си, но са общо три автобуса и аз се качвам във втория и там майка ми и сядам до нея и тя вика "Ооо, радвам се, че размисли" и аз само "(пфффф реакция) изобщо не съм размислила, объркала съм автобуса", но нямаше голямо значение, понеже автобусите си се движат заедно и като направихме малка почивка, се качих на правилния. Помня че някой ми каза "в другия автобус ще ти е по-добре, там не е толкова пълно, има места и е по-удобно". И наистина, като отивам там, сложени едни яденета, имаше ТЕРАСИ на автобуса, хората се усещаха по едни различен начин ... все едно са просто ТВОИТЕ хора, с които ще се разбираш, а не някакви там посредствени, дето не знаят за какво са на тази планета.

И ми се представи някакъв младеж, който бил подготвян да стане като главнокомандващ на мъжкото дружество, за което говорих.

И аз му казах, че мен ме подготвят за женското и после правихме някакви там кълбета, нещо и ми беше много хубаво, от една страна, от друга страна, обаче, започнах да се замислям дали това занимание с тези организации няма да провали реализацията ми в правото и като цяло, образованието ми. :unsure: