Сега имаш нужда от друго ново начало. 
Нещата при теб тръгват в добра посока струва ми се. 
Благодаря, Уран. :blink:
Дано да е ново начало наистина.
Да ти разкажа още един сън, пресен-пресен. Толкова беше странен, че едва се събудих, дори когато настоятелно звънеше будилникът. Веднъж имах сън с някакви измерения, от който едва излязох, този беше нещо подобно.
Сънувах част от миналото, как вървя по позната улица и търся къщата на покойния ми дядо. На мястото й видях само развалини, сякаш стотици години бяха минали след това. После се изправих пред бяла стена с врата, започнах да го викам и дядо се появи. Беше сякаш в друг свят - за него бях почти невидима и трябваше да създавам много шум, за да ме забележи и познае.
Тогава той отвори вратата и ме поведе... Изведнъж установих, че отвъд стената няма нищо познато и не сме в никаква къща. Видях необятен простор, залят от златна слънчева светлина, много странна светлина. И навсякъде беше вода, но много спокойна, в нея също се отразяваше светлината. В съня се чудех как морето може да е стигнало чак до там...
После дядо каза, че има рожден ден и отиваме да празнуваме. Помислих, че ще ме заведе в къщи, а се озовахме сред тълпи от хора, които се бяха събрали сякаш специално по тоя повод. Беше навън, като на някакъв голям стадион или дори не мога да опиша мястото, но имаше усещане за простор.
После се озовах на брега и незнайно защо бях решила, че трябва да ида на отрещния или просто да преплувам тая вода, леко ме беше страх... На брега срещнах млад непознат мъж, беше усмихнат. Хвана ме за ръка и ми каза да не се страхувам, да го преплуваме заедно. Мислех, че тая вода е безкрайна... Но изненадващо бързо преплувахме, на другия бряг ни чакаше някакво момиче или жена, която незнайно защо помисли, че с тоя мъж отдавна се познаваме и побърза да ни завие двамата с някаква топла мека завивка...
Спомням се още един пасаж от съня, преди да преплувам водата. На събирането заговорих няколко човека - всички ме гледаха, сякаш съм прозрачна и идвам от отвъдното. Накрая успях да установя, че аз идвам от... много далечно минало, а това е новата Земя. Те ми казаха, че всичко, което аз познавам и за което им разказвам по спомен, вече отдавна не съществува при тях, сякаш наистина бяха минали векове. Чувствах се като призрак в техния свят.