сънищата изобщо не са игри на ума, а са си паралелни животи направо.
Много ми хареса това определение :72: В смисъл съня като достъп до тях.
Не че няма и сънища,които са произведени от мозъчната дейност,но то се хваща разликата.
Тия дни мислех точно върху това-да се концентрирам повече върху проследяване на тия реалности,животи,с които се свързвам по време на сън.Може да се каже,че тогава по-скоро минаваме през вратата и направо попадаме в някакъв откъс.Направо усещам всичко много живо,а тук нещата все повече и повече ми избледняват,но някак си знам че и да съм тук си има своето място,дори ако ще да съм само някакъв ретранслатор :unsure:
От време на време ми пробягват някакви моменти през деня,част от някои реалности,но всичко ми е много смътно-имам я информацията,но трудно я възпроизвеждам,в смисъл не само това което съм преживял и видял там,но и някакви продължения или вникване в дълбочина,но то съзнание-толково трудно за проследяване във всичките му аспекти и нива на присъствие.
Иначе четох днеска нещо полезно-връщането на съзнанието в казуалното тяло:
"Казуалното тяло разполага със своя казуална вселена и може да изпита цялото сътворение,като проявление на своите собствени медитации,включително да създава свои собствени вселени.Казуалното тяло е като един свръхум,в който ние споделяме Божествения ум и всички негови съзидателни и трансформиращи сили.Обикновено ние се докосваме до казуалното тяло само по време на дълбок сън,силно възприятие или пълно мълчание на ума.Ние трябва да се връщаме в казуалното тяло всяка нощ по време на дълбок сън,тъй като само то е източник на енергията на живота,чрез което другите тела са обновяват наново.
Казуалното тяло е съсредоточено в сърцето,което не е сърдечната чакра на астралното или физическото тяло,а духовното сърце,малко по-вдясно от центъра на гърдите."
Тантра Йога и Богините на Мъдростта