Сънувах сън, който беше много реален, точно като сцена от филм, в който аз съм главния герой. Реших да го разкажа и да поискам мнението ви, защото е много нетипично за мен да помня толкова ярко сънищата си- случва ми се 3,4 пъти годишно. За последните два месеца вече имах два такива съня...
Преди да го разкажа уточнявам, че човекът в съня е мн близък, който много обичам, емоционално сме мн свързани, но не сме заедно и не бих казала, че сме в блестящи отношения...Преди да заспя ми беше мн тежко, мислих за него и си "поръчах" сън- отговор за нашите отношения...
Бяхме аз и той пред нещо като хижа, мисля, че си бяхме уговорили някаква среща там...Беше тъмно, бяхме дошли отделно. Хижата беше дървена, малка, уютна. Бяхме отвън, отстрани имаше купчина дърва и аз знаех, че той е зле, емоционално натоварен, тъжен. Знаех, че имаше нужда да изкара гнева си. Започнахме да говорим- аз бях с бяла блуза поло (не знам защо ми се открои това, с изправена коса- моята е мн къдрава по принцип.) Исках да го накарам да крещи, да се разплаче, за да му стане по- добре. Накарах го да започне да сече дърва и той започна да удря с вс сила. Това продължи известно време, след което той пусна брадвата, клекна на земята и се разплака...На мен сърцето ми започна да се къса, когато го видях така. Клекнах до него и се прегърнахме, разплаках се и аз....Той ме погледна и ме попита
- Защо плачеш?
- Не мога да те гледам така, не издържам, когато и теб те боли, усещам болката ти.
Той пак ме прегърна, и двамата плачехме като деца. Изведнъж той ми хвана лицето, погледна ми и каза:
- Имам нужда от теб,
- Аз също, но ти много обърка нещата. Сега си емоционален, имаш нужда да говориш с мен, да излееш всичко...НО утре, пак вс ще е както преди. Исках да стана и да си тръгна, но той не ме пусна...
И двамата бяхме клекнали един до друг, и вече валеше. И двамата не обръщахме внимание. Дъждът ни мокреше...
Той: - Не мога да те оставя, имам нужда от теб.
Аз: - Как да ти вярвам, знаеш ли колко много ме нарани?
Той:- Ти ме отблъскваше...
Аз:- Как можа да го кажеш? Знаеш ли колко много съм имала нужда от теб? Лягала съм и съм ставала с необходимостта да си с мен, но ти постоянно правиш абсурдни, нелогични избори. Сега дори не трябва да сме двамата тук....Вероятно някой те чака, а ти си тук с мен и ми говориш така...
Аз вече плачех неудържимо, усещах цялата си болка, от неговите рани. Бяхме толкова свързани. Аз знаех, че той знае и той знаеше, че аз знам...
Той ми хвана лицето, прегърна и ми каза: Имам нужда от теб.
Аз: И аз, но как да ти вярвам, трябва да ме убедиш, че мога да ти вярвам...
Изведнъж, видях светлините от някаква кола, която спря до нашите две коли, и двама души се появиха. Мъж и жена, Знаех, че жената е неговата приятелка, др човек, знаех, че е там но не знаех кой е и защо...
Тя: Какво правиш тук? Поглеждаше ту мен ту него. Ние бяхме един до друг, тя срещу нас.
Той трябваше да направи избор, но не помня кой го каза това, мисля че беше тя.
Той ми хвана ръката, държеше ме здраво и каза:
- Обичам я!
Изведнъж те двамата си тръгнаха, а ние вече бяхме вътре в хижата, но преди да влезем, аз го спрях погледнах го в очите и му казах,че също го обичам. Преоблякохме се от мокрите дрехи, и легнахме един до друг. Той ме погледна и каза, косата ти е къдрава (беше накъдрила от дъжда). Аз: Ами да, от дъжда е, не ти ли харесва, изглеждам като детенце....Той: Не, красива е, отива ти..., Мушна пръсти в косата ми, в съня ми наистина беше много красива, равномерно къдрава. Гушнах се в него, усещах сърцето му сякаш беше част от моето. Знаех, че е сигурен в избора си, но не му е било лесно. Прегръщаше ме, и ме галеше по косата. Прошепна ми: Имам нужда от теб. Аз: Аз също, не мога да те изгубя.
Така приключи съня, беше странен, емоционален. Събуждах се няколко пъти през нощта, а сутринта усещането беше мн странно...По време на съня ми също изкачаха други сцени, само за секунди- в едната аз си бях тръгнала, карах сама и плачех- нощ, дъжд. Беше ме страх да спра, за да не ме настигне той. НО това беше само за сек, после съня продължаваше както го разказах...В някой моменти също някой казваше, че е слънцелуние, че слънцето е пълно или нещо подобно и че това е мн важен период...
Какво мислите?