Сънувах майка си /мир на духа й/, изпращах я с влак - заминаваше си далече, трябваше да й дам телефона, който си забрави. Имаше тълпа около влака, разни телени огради, които трябваше да прескачам и надскачам хората, но в крайна сметка успях да се добера до влака и да извикам майка си. Виках й "майко, майко - телефона си забрави", но тя не ме чуваше, когато я извиках по име - се появи от тълпата. Това много ме учуди, а когато я видях - бях потресена - беше с възкъса рокличка, аха аха едвам покрива задните й части. Помислих си какво става с майка /явно в живота й има нова любов/, че така се е облякла. Тя ме изгледа тъжно, един вид че не може повече да се върне при нас и че има свой живот. Приех го и се сбогувах мислено с нея, като с приятелка, знаейки че и тя заслужава своето щастие...
После сънувах друг сън, в някаква сграда съм, многоетажна - и между етажите видях два - гълъба, заблудени, единия успя да излети през прозореца, но другия бягайки се удари в стената и в този момент аз го грабнах...Беше хубав кремаво-бял гълъб с качулка. Едричък, хубавичък изпълваше ръцете ми, много му се зарадвах, но си рекох че трябва да го пусна - отидох до прозореца и го пуснах - излетя, направи един кръг и се върна. На прозореца бяхме застанали аз и сестра ми, а гълъба се върна за да клъвне от тортата, която държеше сестра ми...
Ето какво намерих за гълъб - ГЪЛЪБ че си уловил насън и го пуснеш да лети без твой контрол, значи ще отбегнеш от любов и скорошно задомяване.