Имало едно време 2 ескимосчета-близначета. По-голямото било на 16, а по-малкото на 15 и 58 минути. Голямото се казвало Шаска, а по-малкото Журка. Шаска работил като астрометеоролог, а Журка сериозно се замислял дали да не стане писател.

Веднъж, двамата взели една шейна на стоп да се позабавляват в Юконг. Виждайки светлините на Големия Град, те тутаски решили да си сменят "професиите" и да се пробват да се преструват един на друг.

Тази вечер в бара имало много момичета, дошли от National Geographic  да снимат местните лавини и двамата братя се запознали с тях. След няколко северни питиета момичетата, разбира се, разбрали че те се представят един за друг. И се събрали заедно да напишат 2 поеми за всеки един близнак.


за Шаска:                                              
Обичам трудното време                          
Когато снежинки валят                            
Всички от моето племе                            
Слушат моят съвет                                  

 за Журка:
Харесвам да драскам хайку
и фонтана на гренландския кит
да пишкам на остров Ямайка
да пиша и да пуша хашиш


Момичетата ведро се показали на сцената и изиграли написаните стихоплетения с мимика и звук. Братята останали доволни от представлението и когато се върнали в ескимоския си аул, тихичко разменили "професиите" си.

Никой нищо не забелязал, но и никой не можал да забрави северното сияние тази нощ, което сякаш било 2 пъти по-ярко от обичайното.

Имало едно време двама близнаци.
Те, общо взето, тихо и мирно си съжителствали у една личност.
Но веждъж им хрумнало да се опитат да се разменят и променят.
И без това е трудно да оставаш верен на себе си, пък какво остава, ако имаш и желание за промяна.
Припряно направили размяната и промяната, но не след дълго установнили, че пак се вслушват в единственото си сърце:)