едно момиче, попитало едно момче,дали той мисли, че тя е красива.Той каза-не.Тя го попита дали той иска да е с нея завинаги и той каза-не.После го попита дали той ще се разплаче, ако тя си тръгне и той пак каза-не.Тя чу достатъчно и си тръгна разплакана.Тогава той я хвана за ръката и й каза че тя не е красива а е прекрасна, той неиска да остане до края на живота си, той има нужда от това,ако тя си тръгне той няма да заплаче а ще умре.

 :unsure:  :unsure:   Звучи красиво,но дали ако разпратим това писмо на 20 човека щастието ще кацне на рамото ни?

 

казват, че вярата е голяма сила, само че е трудно постижима  

Звучи красиво, но дали ако разпратим това писмо на 20 човека щастието ще кацне на рамото ни?

Не вярвам едно писмо да ни донесе желаното щастие, но е въпрос на вяра, както казва АН, наистина...  
 

Защо е по-лесно да вярваме на неща,които ни се струват по-осезаеми,а не в Божия промисъл или в това,което ни е отредено.
Питам се дали живота ни се е объркал до толкова,а вярата в бъдещето е някаква химера,че все повече хората се обръщат към мистичното изгубили вярата в себе си.Оглеждайки се около мен много приятели тръгнаха по ясновидци магьосници и се забъркаха с материя,която нарушава правата линия на отреденото.

Темата ми е интересна,а хората които пишат тук са наясно с кармичните закони и ми е интересно да споделят мненията си.

Благодара за търпението!

Дали пък винаги не си е имало хора, които са уважавали пророческите и ясновидските способности у човека и да са ги търсили...

Какво те притеснява факта, че хората търсят ясновидци?

Да уважаваш вярата и да уважаваш хората с ясновидски способности не са несъвместими уважения  

Още не съм си дала отговор кое ме е подтикнало да пиша,но дори днес си задавам въпроси, на които трудно успявам да си дам отговори. Да кажем темата в астрологията за пола на детето,не е ли по-важно да се роди живо и здраво,а не толкова от какъв пол ще е?
Дали ако научим съдбата си и се опитаме да я променим,променяме само нашата съдба или и съдбата на хората около нас.
Ако имаме да учим кармични уроци,не пречи ли това да ги изкупим в този живот,а не да влачим кармата в следващ?

Дали ако научим съдбата си и се опитаме да я променим, променяме само нашата съдба или и съдбата на хората около нас.
Ако имаме да учим кармични уроци, не пречи ли това да ги изкупим в този живот, а не да влачим кармата в следващ?

А дали е възможно да променим съдбата си, след като я научим? Мисълта ми е може ли Съдбата да бъде променена?
Донякъде 'улеснена'  може би да, но всеки по един или друг начин трябва да си извърви пътя. Променяйки начините, дали променяме и условията, обстоятелствата в своя живот и този на другите?  :blink:

 
 

Често и представа си нямаме кои сме, защо сме, какво е било и какво ще бъде
Понякога искаме отговори на такива въпроси и ги търсим на различни места и по различни начини.

Няма лошо и да не ги търсим

 

Ако на един сляп човек му променим нещо и той с нарани това не е ли промяна?
Мисля,че след като сме слепи за съдбата си не е хубаво да я променяме.Някой ще каже,че всичо е с добри намерения и за помощ,но всеки има различно мерило за добро и зло.

 

А то тва с слепите си е истина B) да знаеш че сестра ми като ме цапна веднъж,три дена нищо не виждах и за проклетия все местеше мебелите да се спъвам B)  :lol:

 

Ако на един сляп човек му променим нещо и той с нарани това не е ли промяна?
Мисля,че след като сме слепи за съдбата си не е хубаво да я променяме.Някой ще каже,че всичо е с добри намерения и за помощ,но всеки има различно мерило за добро и зло.

Ами ако слепият човек сам е поискал промяната, въпреки риска от нараняване  

А то тва с слепите си е истина B) да знаеш че сестра ми като ме цапна веднъж,три дена нищо не виждах и за проклетия все местеше мебелите да се спъвам B)  :lol:

те много страшни тия твои сестрички