Абе его, аз, тинтири минтири.
Животът е хубав, когато е хармоничен. Когато нямаш пари за кафе примерно даже, къде е хармонията?
Тоя уклон, че парите са задължително различни от хармонията, малко ми е чужд напоследък.
Откъде идва решението?
Де да знам.
Решаваш, че искаш хармония и изобилие и почваш някак да опитваш да ги постигнеш.
Кой иска хармония и благоденствие-аза или егото? И какво значение има кой ги иска.
Ми ако Аза ги иска, тогава това е лошо ли?
Май не е толкова важно кой ги иска, а какво искаш.
Е, аз искам хармония, изобилие и благоденствие, примерно.
Защо вместо да човъркам дали аза ми го иска или егото-каква е файдата от това, защо просто да не преценявам ситуацията според това предлага ли ми онова, което искам, или не ми.
Да вися и да чакам да падне тавана на лятното кино, докато установявам кой какво ми иска ли.
Някак си не е така, не вярвам ако и аза ми иска горното, това да е лошо.